Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Подадена е касационна жалба от И. З. Д. от гр. П., чрез пълномощника адв. В. Й. Д., против решение № 4554/31.03.2011г., постановено по адм. дело №5676/2010г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-3229/22.03.2010г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт М. С., оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното:
С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата на И. З. Д. против
заповед №К-3229/22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение”.
За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила и на материалноправните разпоредби. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като виновно нарушение на етичните правила по т. 7 и т. 56, предложение първо от Етичния кодекс за поведение на...