Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопорцесуалня кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба подадена от "К. Б" ЕООД срещу решение № 394 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 374/2018 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 1168/21.12.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на „К. Б“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя чрез рекламен надпис на витрините и на входа на обекта невярна информация относно вида на туристическия обект, като посочва, че е „бистро“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „закусвалня“ в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост. Не са обсъдени доводите изложени в жалбата подадена пред съда. В оспорената пред съда заповед и в съдебното решение не са взети предвид обстоятелствата за които са представени доказателства, че на витрината на заведението е отразено, че е за бързо хранене, което не е спорно и е описано в съставения протокол при извършената проверка и че "Bistro" не е указание за вида на заведението и за утвърдената му категория, а търговска марка под която търговецът предоставя услугите си, за което са представени доказателства както в административното производство, така и в представената по делото административна преписка, което не е обсъдено от съда. От оспорената пред съда заповед и от писмените доказателства става ясно, че на видно място в обекта е било постановено удостоверение за категоризацията на обекта, което не е съобразено от съда, поради което потребителите не са въведени в заблуждение и не е налице заблуждаваща търговска практика. Освен това "бистро" като вид заведение за бързо хранене е с по - ниска категория от закусвалня. Жалбоподателят предлага услуга като "заведение за бързо хранене" каквото е закусвалня, за което притежава удостоверение за категоризация и тази дейност извършва под търговска марка "Bistro", относно която е доказал, че е подал заявление пред Патентното ведомство. Рекламирал е търговската си марка, а не, че е заведение категория бистро. Видно от констативния протокол от извършената проверка на видно място в обекта е постановено удостоверение за категоризация, от което потребителите се запознават с вида на посещаваното от тях заведение за бързо хранене - закусвалня, поради което не е налице заблуждаваща търгвска практика. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 16.07.2018 г., при връчено съобщение за решението на 04.07.2018 г. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в конкретния случай, поставеният рекламен надпис на витрините на входа на обекта относно вида на туристическия обект, а именно, че е „бистро“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „закусвалня“, не отразява коректно вида на търговския обект. Този факт, би могъл да въведе в заблуждение не само на конкретен потребител, но и на неограничен кръг лица. Съдът потвърдил изводите на административния орган, че поведението на търговеца се изразява в предоставяне на невярна информация по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и че е установен и другият елемент, изискуем по разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП – доказано е и конкретното влияние на неговата практика върху поведението на потребителя и съществените характеристики на предлаганата от търговеца стока, което е в състояние да измени или предопредели потребителския избор. Решението е неправилно.

Основателни са доводите на касатора, че в решението си съдът не е обсъдил доводите и възраженията на „К. Б“ ЕООД, които са били изложени в първоначалната жалба, както и в депозираната в срок писмена защита. Не е обсъдено от съда и от органа релевираното обстоятелство, че надписът на витрината на заведението „Bistro Х. К“ не е указание за вида на заведението, а търговска марка, под която търговецът предоставя услугата си. В тази връзка още в хода на административното производство са били представени писмени доказателства – заявки до Патентното ведомство (л. 29 и 30) за регистрация на комбинирана марка, чието изображение е идентично на поставеното на витрината на заведението (при извършена справка на сайта на Патентното ведомство https://portal.bpo.bg/bpo_online/-/bpo/mark-detail се установява, че марката е регистрирана на 23.03.2018 г., а датата на заявяване е 18.08.2017, т. е. преди да се извърши на 28.08.2017 г. проверка на обекта). От съда не са обсъдени и обстоятелствата, че на видно място на една от колоните в обекта е поставено удостоверение за категоризация, в което е посочено, че заведението е от вида „закусвалня“, видно от съставения констативен протокол (л. 21). Посоченият надпис „Bistro Х. К“ не може да се определи като съдържащ невярна информация, което нарушение на разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП е прието за установено и е било основанието да се издаде процесната заповед.

Не може и да се приеме, че посоченият надпис, регистриран понастоящем като марка, е заблуждаващ, доколкото това е обстоятелство по чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите) за отказ от регистрация.

По изложените съображения съдебното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени оспорения пред съда акт. На жалбоподателят следва да присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции, държавна такса общо 75 лв. Не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 394 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 374/2018 г. на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ заповед № 1168/21.12.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на „К. Б“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя чрез рекламен надпис на витрините и на входа на обекта невярна информация относно вида на туристическия обект, като посочва, че е „бистро“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „закусвалня“ в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП.

О. К за защита на потребителите да заплати на „К. Б“ ЕООД разноски по делото в размер на 75 лв. Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопорцесуалня кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба подадена от "К. Б" ЕООД срещу решение № 394 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 374/2018 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 1168/21.12.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на „К. Б“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя чрез рекламен надпис на витрините и на входа на обекта невярна информация относно вида на туристическия обект, като посочва, че е „бистро“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „закусвалня“ в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП.

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небоснованост. Не са обсъдени доводите изложени в жалбата подадена пред съда. В оспорената пред съда заповед и в съдебното решение не са взети предвид обстоятелствата за които са представени доказателства, че на витрината на заведението е отразено, че е за бързо хранене, което не е спорно и е описано в съставения протокол при извършената проверка и че "Bistro" не е указание за вида на заведението и за утвърдената му категория, а търговска марка под която търговецът предоставя услугите си, за което са представени доказателства както в административното производство, така и в представената по делото административна преписка, което не е обсъдено от съда. От оспорената пред съда заповед и от писмените доказателства става ясно, че на видно място в обекта е било постановено удостоверение за категоризацията на обекта, което не е съобразено от съда, поради което потребителите не са въведени в заблуждение и не е налице заблуждаваща търговска практика. Освен това "бистро" като вид заведение за бързо хранене е с по - ниска категория от закусвалня. Жалбоподателят предлага услуга като "заведение за бързо хранене" каквото е закусвалня, за което притежава удостоверение за категоризация и тази дейност извършва под търговска марка "Bistro", относно която е доказал, че е подал заявление пред Патентното ведомство. Рекламирал е търговската си марка, а не, че е заведение категория бистро. Видно от констативния протокол от извършената проверка на видно място в обекта е постановено удостоверение за категоризация, от което потребителите се запознават с вида на посещаваното от тях заведение за бързо хранене - закусвалня, поради което не е налице заблуждаваща търгвска практика. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 16.07.2018 г., при връчено съобщение за решението на 04.07.2018 г. Разгледана по същество е основателна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в конкретния случай, поставеният рекламен надпис на витрините на входа на обекта относно вида на туристическия обект, а именно, че е „бистро“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „закусвалня“, не отразява коректно вида на търговския обект. Този факт, би могъл да въведе в заблуждение не само на конкретен потребител, но и на неограничен кръг лица. Съдът потвърдил изводите на административния орган, че поведението на търговеца се изразява в предоставяне на невярна информация по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и че е установен и другият елемент, изискуем по разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП – доказано е и конкретното влияние на неговата практика върху поведението на потребителя и съществените характеристики на предлаганата от търговеца стока, което е в състояние да измени или предопредели потребителския избор. Решението е неправилно.

Основателни са доводите на касатора, че в решението си съдът не е обсъдил доводите и възраженията на „К. Б“ ЕООД, които са били изложени в първоначалната жалба, както и в депозираната в срок писмена защита. Не е обсъдено от съда и от органа релевираното обстоятелство, че надписът на витрината на заведението „Bistro Х. К“ не е указание за вида на заведението, а търговска марка, под която търговецът предоставя услугата си. В тази връзка още в хода на административното производство са били представени писмени доказателства – заявки до Патентното ведомство (л. 29 и 30) за регистрация на комбинирана марка, чието изображение е идентично на поставеното на витрината на заведението (при извършена справка на сайта на Патентното ведомство https://portal.bpo.bg/bpo_online/-/bpo/mark-detail се установява, че марката е регистрирана на 23.03.2018 г., а датата на заявяване е 18.08.2017, т. е. преди да се извърши на 28.08.2017 г. проверка на обекта). От съда не са обсъдени и обстоятелствата, че на видно място на една от колоните в обекта е поставено удостоверение за категоризация, в което е посочено, че заведението е от вида „закусвалня“, видно от съставения констативен протокол (л. 21). Посоченият надпис „Bistro Х. К“ не може да се определи като съдържащ невярна информация, което нарушение на разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от ЗЗП е прието за установено и е било основанието да се издаде процесната заповед.

Не може и да се приеме, че посоченият надпис, регистриран понастоящем като марка, е заблуждаващ, доколкото това е обстоятелство по чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗМГО (ЗАКОН ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите) за отказ от регистрация.

По изложените съображения съдебното решение следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени оспорения пред съда акт. На жалбоподателят следва да присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции, държавна такса общо 75 лв. Не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 394 от 21.06.2018 г. по адм. д. № 374/2018 г. на Административен съд Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ заповед № 1168/21.12.2017 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на „К. Б“ ЕООД при упражняване на своята дейност да използва нелоялна, заблуждаваща търговска практика, а именно: търговецът да предоставя чрез рекламен надпис на витрините и на входа на обекта невярна информация относно вида на туристическия обект, като посочва, че е „бистро“, а всъщност притежава удостоверение за утвърдена категория за обект „закусвалня“ в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП.

О. К за защита на потребителите да заплати на „К. Б“ ЕООД разноски по делото в размер на 75 лв.

Решението не подлежи на обжалване.