Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ срещу решение № 1396/13.07.2018г., постановено от Административния съд –Бургас по адм. д.№ 3470/17 година, в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на Д.З обезщетение в размер на 1 278 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни битови условия в З. Б за периодите от 09.10.2013г. до 09.04.2015г. и от 12.02.2016г. до 12.05.2016г. поради противоправно бездействие на длъжностни лица на ГДИН, което съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 ЕКПЧОС и на чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба 20.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 96, 68 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът в касационното производство – Д.З не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Становището на прокурора е за допуснато от съда нарушение при обсъждането на доказателствата и доводите на страните. Според него, в случая не били установени извършени незаконни действия или бездействия от страна на затворническата администрация, които да обосновават претърпени неимуществени вреди, които да са в непосредствена връзка с тях. Според прокурора съществуващите в затвора условия не следва да се интерпретират като резултат от действия на служителите на ГДИН, тъй като същите били установени още при строителството на затвора и не зависят от желанията и действията на администрацията. Прокурорът се позовава и на отлагателния срок на разпоредбите на чл. 43,...