Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М.Т срещу Решение № 569 от 28.11.2017 г. по адм. д. № 765/2017 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за прихващане или възстановяване № 1/30.06.2017 г. (АПВ) на началник отдел „Местни приходи“ при община Г., потвърден с Решение изх. № 9400-986/21.08.2017 г. на кмета на община Г..

Касационният жалбоподател сочи, че с нотариален акт (НА) № 113 от 05.09.2007 г., том Х, рег. № 6367, дело № 2759/2007 г., е придобила недвижими имоти – сгради, находящи се на територията на община Г.. За същите имоти е подала декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 04080003011 от 12.07.2012 г., като е заплатила данък при придобиването на недвижимите имоти по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2007 г. до 2012 г. С влязло в сила Решение № 28 от 03.02.2015 г. по в. т.д. № 104/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, горепосоченият НА е прогласен за нищожен. Органът по приходите неправилно е приел, че едва с влизане в сила на решението процесните имоти са се върнали в патримониума на „Мартекс фрут“ ЕООД (в несъстоятелност), респективно, че към момента на плащане на публичните задължения М.Т е била собственик на имотите. Твърди, че нищожните актове не пораждат правно действие, поради което НА никога не е пораждал транслативен ефект по отношение на посочените в него недвижими имоти, в резултат на което никога не е придобивала собственост върху тях. В посочения период те не са излизали от патримониума на посоченото дружество и с прогласяването на нищожността за нея с обратна сила отпада задължението за плащане на ДНИ и ТБО за имотите, независимо...