Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. М. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛА. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 7672 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Де и Ка Консулт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „С. В. № 2, представлявано от управителя Д. М.-Костадинова, чрез процесуалния представител адв. Д. К., срещу Решение № 1190/11.06.2021 г., постановено по адм. дело № 617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160992003509896/27.11.2020 г., издаден от началник сектор „Регистрация“ при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 121/12.02.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че противно на констатациите на съда, дружеството е изпълнявало регламентираните в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС задължения относно внасяне на дължимия данък, тъй като към момента на издаване на акта дружеството има образувано изпълнително дело и внасяните суми за ДДС са отнасяни за погасяване на други публични задължения, което зависи от преценката на приходната администрация. Твърди, че издаденият акт не е мотивиран, който порок не е обсъден от административния съд, като се позовава на съдебна практика. Аргументира се, че дерегистрацията на дружеството би възпрепятствало участието му в търговския оборот в рамките на ЕС, което ще доведе до по-малки постъпления и за държавния бюджет. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което актът да бъде отменен.

Ответникът - Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, представлявана от директора, оспорва чрез юрк. М. Г. в писмено становище, основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160992003509896/27.11.2020 г., съставен от началник сектор „Регистрация“ при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 121/12.02.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Производството по издаване на акта е започнало във връзка с Резолюция № 162692003328321/06.11.2020 г., с която е разпоредено извършване на проверка за наличие или липса на основания за дерегистрация по ЗДДС спрямо „Де и Ка Консулт“ ООД. При извършената проверка е установено, че дружеството има невнесен данък в размер на 11 294,79 лв. за данъчните периоди 03.2018 г., м. 04.2018 г., м.06 – 10.2018 г., м. 12.2018 г., м.01 – 12.2019 г. и м. 01-10.2020 година. Въз основа на тези констатации, органът е обосновал правен извод за неспазване на задълженията, регламентирани в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е издал процесния акт, прекратяващ регистрацията на дружеството по ЗДДС. При административното обжалване на акта, дружеството е представило преводно нареждане от 10.12.2020 г. за сума в размер на 13 700 лв., но според решаващия орган средствата са внесени след датата на издаване на акта. Поради това е преценено, че е декларираните задълженияф не са внесени, съответно обосновано приложение намира разпоредбата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС. По време на съдебното обжалване на акта, е присъединено изпълнително дело № 180535819/2018 г. по описа на ТД на НАП, въз основа на което съдът е приел за установено, че делото е образувано за задължения от 2017 г., сред които и такива по ЗДДС, съответно присъединявани са и нови, подробно изброени в решението.

Въз основа на тези фактически установявания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на акта за дерегистрация по ЗДДС, отхвърляйки жалбата. Изложени са мотиви, че фактическият състав на чл. 176, т. 3 от ЗДДС е изпълнен, защото задълженията не са били погасени към момента на издаване на акта, независимо че впоследствие е внесена сумата от 13 700 лева, с част от която са погасени и задължения за ДДС, което обстоятелство е извън волята на задълженият субект, като разпределянето на постъпилата сума се извършва от публичния изпълнител.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от пороците, сочени от касатора.

Съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. В чл. 176, т. 3 от ЗДДС е регламентирано правомощие за приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на данъчен субект, който системно не изпълнява задълженията му, вменени с този закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до злоупотреби с ДДС. При липса на легално определение на понятието „системност“ следва да бъде съобразена съдебната практика, която приема, че е налице такава, когато неизпълнението е поне три пъти, което означава повторяемост и регулярност на неизпълнението на задължението от данъчния субект. В случая правилно е прието, че неплащането на дължимия ДДС в законоустановения срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за 30 данъчни периода съставлява системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, даващо основание за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на регистрираното по този закон дружество на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Наличието само на това основание е достатъчно, за да обоснове законосъобразност на издадения акт за дерегистрация, без да е необходимо да бъде изследван въпросът дали е налице някоя от другите хипотези на чл. 176 от ЗДДС, тъй като актът е мотивиран правно и фактически именно с предпоставките, регламентирани в т. 3 от нормата.

Неоснователни се явяват възраженията, изложени в касационната жалба, относно обстоятелството, че дружеството е погасявало задълженията по образуваното изпълнително дело, но сумите са разпределяни от публичния изпълнител за покриване на други задължения. В действителност, видно от преводно нареждане от 10.12.2020 г. (л. 17), дружеството е превело по сметка на НАП сума в размер на 13 700 лв., която е разпределена съгласно Разпореждане от 14.12.2020 г. от публичния изпълнител за погасяване на публични задължения, в по-голямата си част с различен от справки-декларациите източник. Както правилно е постановил и административният съд, тъй като актът, издаден на 27.11.2020 г., е връчен на 03.12.2020 г. на дружеството по електронен път (л. 15), съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗДДС датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация. Плащането е извършено на 10.12.2020 г., поради което няма как да се приеме, че лицето е изпълнило задълженията, регламентирани в чл. 89, ал. 1 от ЗДДС нито към момента на издаване на акта, нито към момента на получаването му. Това налага извод, че в случая правомерно дружеството е дерегистрирано поради наличие на обстоятелствата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, безспорно доказани и обективирани в Протокол за извършена проверка от 18.11.2020 година.

Не би могло да се сподели и възражението за добросъвестност от страна на дружеството, съответно неотносимо е към процесния случай цитираното Решение № 5503/12.05.2020 г., постановено по адм. дело № 14450/2019 г. по описа на ВАС, тъй като основание за отмяна на акта за дерегистрация в приложената практика е пълната липса на мотиви, посочване на други публичноправни задължения, неотносими към приложението на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, както и обстоятелството, че с вносната бележка изрично са посочени задълженията за ДДС, за разлика от настоящия спор. В тази връзка, с касационната жалба се формулират и оплаквания, че актът за дерегистрация не е мотивиран, като касаторът счита, че органът не е посочил защо в конкретния случай системното неплащане на задължения за ДДС налага прилагането на тази мярка. В действителност, както правилно се сочи и в жалбата, приходният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при преценката за дерегистрация, поради което, с цел възможността за съдебен контрол, е длъжен да изложи мотиви в акта, с който дерегистрира задълженото лице по ЗДДС. Видно от акта, органът е описал периодите, за които са подадени справки-декларации, но не е внесен дължимият данък, което представлява нарушение на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС и обосновава дерегистрация на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Допълнителни мотиви, в съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, относно необходимостта от дерегистрация на дружеството са изложени в потвърдителното Решение № 121/12.02.2021 г., като решаващият орган изрично е посочил, че принудителното прекратяване на регистрацията по ЗДДС има за цел да предотврати възможността субектът да генерира данъчни задължения, с оглед системното неизпълнение на законовите му задължения. С цел пълнота на изложението и в отговор на касационните възражения, че с дерегистрацията на дружеството ще се препятства участието му в търговския оборот в рамките на ЕС, следва да се посочи, че не съществува правна пречка дружеството да се регистрира отново, след като погаси задълженията си съгласно чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

По разноските: С оглед на резултата по спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно текста на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и с оглед липсата на определен материален интерес по делото, на ответника се следват разноски в размер на 500 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1190/11.06.2021 г., постановено по адм. дело № 617/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Де и Ка Консулт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „С. В. № 2, представлявано от управителя Д. М.-Костадинова да заплати на Националната агенция по приходите разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ