Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „БКС – Х. НАНЕВ“ ЕООД, ЕИК 131058508, гр. С. срещу решение № 96/24.01.2018 година по адм. д. № 593/2017 година на Административен съд гр. Б., в частта с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения по декларация № ИП 50/2011.27-1/01.12.2016 година, издаден от главен експерт в дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Б. в частта потвърдена с решение № 70-00-72/4/17.02.2017 година на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б. за сумата от 3 489, 93 лева, от които 2 744, 68 лева главница за данък върху недвижимите имоти за периода 2011 – 2016 година и 745, 25 лева лихва върху главницата. Релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон. Размерът на данъка бил определен несправедливо от Административен съд гр. Б.. В оперативната самостоятелност на общинската администрация било определянето на конкретен размер на данъка. Администрацията трябвало да извърши преценка доколко целият или част от държавния имот била необходима за ползване на сградите. В случая такава преценка не била направена нито от служителя на общинската администрация, нито в производството пред Административен съд гр. Б.. Ползването на сградите на дружеството не изисквало ползването на целия държавен имот, което било многократно заявявано пред административния съд. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Б., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ установява задължение за заплащане на данъка по отношение на всички лица, които са...