Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на 1. министъра на околната среда и водите; 2. на Министерски съвет на Р. Б; 3. на “Енерго-П. Б” ЕАД, “Българско акционерно дружество Гранитоид” АД, “ВЕЦ Своге” АД, “Благоевградска Бистрица” ООД и “Руно-Казанлък” ЕАД против решение № 9920/19.07.2018 г. на Върховния административен съд-второ отделение, постановено по адм. дело № 1672/2017 г., поправено с решение № 2225/15.02.2019 г.

В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, второ отделение е обявил нищожността на параграф 5 от ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приет с Постановление 383 от 29 декември 2016 г. на Министерски съвет на Р. Б (в сила от 01 януари 2017 г., обн. ДВ, бр. 2 от 06 януари 2017 г.) и е отхвърлил жалбата на “Енерго-П. Б” ЕАД, “Българско акционерно дружество Гранитоид” АД, “ВЕЦ Своге” АД, “Благоевградска Бистрица” ООД, “Руно-Казанлък” ЕАД против чл. 1, ал. 1; чл. 3, ал. 1; чл. 4, ал. 2; чл. 11, ал. 3, ал. 4 и ал. 5; чл. 14; параграф 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата), приета с Постановление № 383 от 29 декември 2016 г. на...