Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.Б срещу решение № 13853 от 13.11.2018 г. по административно дело № 3818/2018 г. от Върховния административен съд (ВАС), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ против решение по т. 2 от протокол № 6 от заседанието на Прокурорската колегия (ПК) на Висш съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.02.2018 г., с което ѝ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ)- намаляване на трудовото възнаграждение с 20% за срок от една година за допуснато дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ във вр. с чл. чл. 1.4; 4.1; 4.2; 5.3; 5.4; 5.5; 5.6 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което решението на ПК на ВСС бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Главният прокурор на Р. Б не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав – ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него.

Тричленният състав на ВАС, след извършената...