Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на С.П, от [населено място] и О. С против решение № 5 / 05.01.2017 г. по адм. дело № 375 / 2016 г. на Административен съд София област.

Първият от касаторите атакува съдебното решение в отхвърлителната му част като развива доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски.

Вторият от касаторите сочи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира недопустимост на съдебното решение и при условията на евентуалност неправилност в осъдителната му част. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност по касационната жалба на другата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и по двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни.

С решение № 5 / 05.01.2017 г. по адм. дело № 375 / 2016 г. Административен съд София област е осъдил О. С да заплати на С.П, от [населено място] сумата от 17 588, 64 лева, представляваща обезщетение за вреди на основание чл. 123, ал. 3 ЗДСл поради недопускането ѝ да изпълнява заеманата преди уволнението длъжност за периода 12.11.2014 г. – 12.04.2016 г. ведно със законната лихва...