Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив против Решение № 2058 / 17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 1751 / 2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. По подробно изложени съображения за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Й.М против Решение № 2153 – 15 – 110 / 22.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151 – 00 – 9906 – 3 / 28.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив.

Ответникът – Й.М чрез упълномощен процесуален представител адв. Г.Б от Адвокатска колегия гр. П., оспорва подадената жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

П. Аивен съд Пловдив е обжалвано Решение № 2153 – 15 – 110 / 22.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Й.М против Разпореждане № 151 – 00 – 9906 – 3 / 28.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ...