Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу Решение № 119/20.06.2018 год. по адм. д. № 47 от 2018 год. на Административен съд Ямбол. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди се, че акта съдържа мотиви относно релевантните за производството обстоятелства. Съда неправилно кредитирал заключението на вещо лице, в частта, в която е формулирано становище за „вероятно“ допусната от Т.Т при подаване на заявление за финансиране грешка при изписване на поставените в бизнес плана цели. Изнесен е разбор на оценката на проекта на лицето, ведно с мотиви за изпълнението на всеки от заложените в Приложение № 7 критерии. Липсвали допуснати нарушения на приложимите процесуално правни норми. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответника по касационната жалба.

Постъпила е и частна жалба срещу определение № 320/02.08.2018 год. по същото дело, с която е отхвърлено искането на ИД на ДФ „Земеделие“ за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на жалбоподателя разноски. Твърди се, че делото не е с определен материален интерес и е следвало претенцията да се уважи до сума в размер на 500 лева, съгласно чл. 8 ал. 2 т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. Иска се изменение на решението в частта относно разноските.

Ответната по касационната жалба страна се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва касационната и частната жалба като неоснователни. Твърди, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице за това, че инвестицията трактор и мулчер представляват един агрегат, може да бъде използвана само и единствено за мулчиране на пасища. Съдът...