Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” (ОПРР) 2014 - 2020 срещу Решение № 2217 от 19.11.2018 г. на Административен съд гр. В., постановено по административно дело № 2609/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-02-36-991 от 27.08.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 -2020 г.“, с което на О. В е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор № BG16RFOP001-1.002-0003-C01-D-02 от 27.10.2017 г. с изпълнител „С. Б енд Коуч С.А”.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За неправилен счита извода на съда, че не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2 и чл. 61, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). Твърди се, че въведеното изискване от възложителя О. В за 10 000 000 лева специфичен оборот, не е фактически и нормативно обосновано и ограничава кандидатите и участниците в обществената поръчка. Неправилни и необосновани са мотивите на първоинстанционния съд относно определението за „нередност”. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да отхвърли жалбата против процесния административен акт. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – О. В чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на...