Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „В. Р. Т” ЕООД, представлявано от управителя си Н.К, чрез адв.. Ф, против решение № 29/11.01.2019г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 2420 по описа за 2018г. на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03001817007027-091-001/2.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 152/23.07.2018г. на и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна /ОДОП/ при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС за м. 09.2017 г. в размер на 8 400 лв.

В касационната жалба се съдържат доводи за наличие на основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да бъде отменен процесния РА. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Варна, чрез юрк.. С, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 750 лв.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради...