Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган – младши полицейски инспектор в група ТП 01 при Районно управление – Пазарджик към ОД на МВР - Пазарджик - Е.Г срещу решение № 617 от 08 декември 2017 година, постановено по адм. дело № 671/2017 година по описа на Административен съд Пазарджик. С обжалваното съдебно решение е отменена заповед за задържане на лице № 323/03 август 2017 година, издадена от младши полицейски инспектор в група ТП 01 при Районно управление – Пазарджик към ОД на МВР - Пазарджик - Е.Г.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – Д. Я. със съгласието на неговата майка Р.Я, чрез процесуалния си представител адв. Е.П в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Д. Я. срещу заповед за задържане на лице № 323/03 август 2017 година, издадена от младши полицейски инспектор в група ТП 01 при Районно управление – Пазарджик към ОД на МВР - Пазарджик - Е.Г, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и по ЗМ № 935/03 август 2017 година за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) Д. Я. е задържан за срок до 24 часа.
Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при липсата на фактически и правни основания за издаването й, а също поради несъответствието й с целта на закона, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно.
Съдът е установил точно релевантните фактически обстоятелства по спора и въз основа на коректния им анализ е достигнал до издържани правни изводи.
От данните по делото безспорно е установено, че оспорената заповед за задържане е издадена, поради това че на 03 август 2017 година около 08:30 часа е получен сигнал за извършена кражба на 2 броя бали слама от землището на с. С.. След извършени оперативни действия в дома на Д. Я. в [населено място] е установено, че се съхранява 1 брой бала слама, за която е било налице основателно предположение, че е една от откраднатите. С цел изясняване на обстоятелствата, лицето е било задържано за срок до 24 часа с оспорената заповед. При така изложените данни в обстоятелствената част на заповедта, следва да се посочи, че административният орган е положил усилия да мотивира от фактическа и правна страна административния акт. Изложените фактически обстоятелства са достатъчно основание за издаване на заповед със съдържание на процесната като в това отношение същата се явява достатъчно мотивирана. В заповедта обаче изцяло липсват данни и мотиви относно обстоятелството, че към момента на задържането му, лицето е било непълнолетно и без предишни криминални регистрации, както и целта, която ще бъде постигната с издаването на административния акт. В тази връзка изводите на съда за недостатъчна мотивираност на акта са правилни.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.
Упражняването на правомощието от полицейските органи да задържат лица трябва да е подчинено на легитимна цел - ограничаване на свободата на лицето е допустима когато следва да се обезпечи разследването на престъпното деяние, да се предотврати извършването на друго престъпление или укриване от правоохранителните органи. Съдът правилно е посочил в решението си, че от данните по преписката не може да се установи съществувала ли е необходимост от задържане на непълнолетното лице и в какво се изразява - поведението му показвало ли наличие на някаква опасност да извърши друго престъпление и/или да осуети разследването, проведени ли са някакви процесуално-следствени действия по време задържането му. Поради това съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви относно възрастта на задържаното лице и в нарушение на материалния закон като правилно е отменил същата като незаконосъобразна.
Следва да се отбележи още, че в случая задържането на непълнолетното лице, не допринася с нищо за постигане на целите, посочени в чл. 22 от ЗАНН, на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В ЗМВР относно 24 - часовото задържане не е предвидена разпоредба, аналогична на тази по чл. 386, ал. 2 от НПК, според която мярката за неотклонение „задържане под стража“ по НПК спрямо непълнолетни лица се взима само в изключителни случаи. Но след като такова ограничение е въведено при повдигнато обвинение срещу непълнолетен, на още по-голямо основание трябва да се ограничава административната принуда „задържане за срок до 24 часа“ при наличие единствено на обосновано предположение за извършено престъпление от непълнолетен. При преценка дали наложената ПАМ е съразмерна по смисъла на чл. 6 от АПК, възрастта на задържания е следвало да бъде отчетена, както и че в случая са налице данни за престъпление, чиято обществена опасност не е значителна, поради което налагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на единствения непълнолетен измежду съпричастните към престъплението засяга неговите права и законни интереси в значително по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. Следва да се отбележи още, че задържането на непълнолетното лице се извършва по различен от обикновения ред, в специално оборудвано помещение за настаняване малолетни и непълнолетни лица, обяснения от непълнолетния се извършват или вземат от инспектор от „Детска педагогическа стая“ след пристигане на родител, а при невъзможност се предоставя негов доклад, като непосредствено след това, лицето се предава на родителя. По отношение на тези обстоятелства и законови изисквания в оспорения административен акт изцяло липсват мотиви, което прави същият незаконосъобразен като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Предвид изложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, Областна дирекция на МВР - Пазарджик ще следва да бъде осъден да заплати на Д. Я. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500, 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства за реалното им извършване.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 617 от 08 декември 2017 година, постановено по адм. дело № 671/2017 година по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пазарджик да заплати на Д. Я. от [населено място], общ. Пазарджик сума в размер на 500.00 (петстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.