Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н.К от [населено място], [община] подадена от адв. С.Б в качеството и на пълномощник, против решение №883 от 11.05.2018 г. постановено по адм. д. №41/2018 год., по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна депозираната жалба против решение №01/112/07833/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция на директора на О. Д на Държавен фонд „Земеделие” – Благоевград. С жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, счита че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в същата съображения моли ВАС да отмени изцяло решението с всички произтичащи от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В писмено становище поддържа касационната жалба.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- гр. Б.д, не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е процесуано допустима, но по същество счита същата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Административният съд – Благоевград е сезиран по жалба на Н.К, против Решение №01/112/07833/3/01/04/01 от 08.11.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” – Благоевград, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 48 892.00лв., която подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФЗ – РА.

Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. За неоснователен е приет довода, че атакуваното решение е издадено при допуснати съществени нарушеиня на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. За да достигне до този извод съдът е приел, че административния орган е изпълнил задълженията при издаването на административния акт, регламентирани в чл. 26 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., т. е. били са извършени административни проверки, бенефициента е бил уведомен за същите, както и че следва да представи релевантни документи. На следващо място съдът е изследвал задълженията предвидени в чл. 30а, ал. 1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., както и изключението на ал. 2, според което изискването по ал. 1 не се отнася за ползватели на помощта, които трябва да подадат уведомителни писма до РА съгласно приложение №8 и за които е настъпила временна неработоспособност налагащ болничен престой поради нормативно изброените причини. За конкретния случай е преценено, че бенефициента е оправдал невъзможността да подаде приложение №8, в посочения срок, поради настъпила временна неработоспособност. А според разпоредбата на чл. 30а, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че временната неработоспособност следва да бъде удостоверена с болничен лист, а не с представено копие на медицинско направление, въз основа на което съдът е приел за правилна констатацията на административния орган, че уведомителното писмо приложение №8 е входирано след срока по чл. 30а от Наредба №9 от 03.04.2008 г. На последващо място съдът е анализирал разпоредбата на чл. 8а, ал. 1, т. 1 от Наредба №9/2008 г., установил е, че същата е посочена и в т. 4.8, б. „д” от Договора за финансово подпомагане. Въз основа на която ползвателя, в нарушение на изискванията на чл. 28 от Наредба, не е изпълнил заложената в Приложение №2 към договора инвестиция за закупуване на земеделска земя, като е установено, че бенефициента без да уведоми по надлежен ред административния орган е извършил промяна на заявената от негова страна и одобрена от органа, съобразно бизнес плана и Приложение №2 към договора, инвестиция.

На последно място съдът е установил за безспорно, (тъй като тези обстоятелства не са оборени от оспорващата страна, нито в административното, нито в съдебното производство) че бенефициентът не поддържа икономическия размер на стопанството - отглеждането на 690 кв. м. гъба „Кладница” и 2.209 дка градинска краставица. В решението си съдът мотивирано е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като се е обосновал, кои свидетелски показания приема и кои не. Също така съдът е изложил съображения относно некредитирането на приетата по делото съдебно аграрно – икономическа експертиза. Въз основа на което е установено, че Котупанов не е спазил задължението си да поддържа стопанството в размер на 11, 97 ИЕ, за което е получил второто плащане, поради което е прието за правилно определена в оспореното решение, финансовата корекция в размер на 48 892.00лв. Постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че административният орган неправилно се позовавал на нормите на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай.

Ето защо не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложното поле на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4 ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ.

За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициента (наричан в някои нормативни актове бенефициер). Още повече, че следва да се има предвид, че в „ДВ“ бр. 2 от 3.01.2018 г., Законът за подпомагане на земеделските производители е изменен и допълнен. Законодателят едва с това изменение и допълнение изрично е посочил с новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест за в бъдеще след влизане в сила на изменението и допълнението, а не преди тази дата.

Въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. Твърдението на касационния жалбоподател, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата по делото, както и че съдът е извел неправилни изводи по отношение на подаденото със закъснение уведомително писмо съгласно приложение №8, са неоснователни.

Съдът правилно е съобразил, че условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е уреден в Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и че съгласно разпоредбата на чл. 30а, ал. 1 от същата е определен срок до пет месеца преди изтичане на пет години от сключване на договора и след получаване на второто плащане по чл. 6, ал. 2 – ползвателите подават лично в съответното териториално структурно звено на ДФЗ уведомително писмо до РА, съгласно Приложение №8. А с ал. 2 е предвидено изключение, според което изискванията по ал. 1 не се отнасят за ползвателите на помощта, които трябва да подадат уведомително писмо до РА съгласно приложение №8 и за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой поради обстоятелства, които са изрично посочени в правната норма. А временната неработоспособност следва да бъде удостоверена с болничен лист. Не е спорно по делото обстоятелството, че бенефициента е подал уведомителното писмо съгласно приложение №8 след законоустановения срок. В настоящия случай спорният въпрос е дали бенефициентът е доказал своята невъзможност да подаде уведомителното писмо в законоустановения срок и същото представлява ли нарушение. С оглед доказателствата по делото правилен е извода на административния съд, че съгласно чл. 30а, ал. 2 от Наредба №9 от 2008 г. временната неработоспособност следва да бъде удостоверена с болничен лист, а не с медицинско направление, какъвто е настоящия случай, следователно не е доказана невъзможността по изпълнение на вменените му задължения. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че в ал. 2 на чл. 30а от Наредбата, не се обхващат всички хипотези на обективната невъзможност за подаване на уведомлението, както и че не е изключена възможността установяването или доказването на тези обстоятелства да е с други доказателства.

Релевирания от касационния жалбоподател довод, че по отношение на извършената инвестиция решението е немотивирано и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства следва да се приеме за неоснователно.

По делото не е спорно, че на 08.11.2012 г. между ДФ „Земеделие“ и Н.К е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като според чл. 1.1 от същия е предвидено, че Фондът предоставя не ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект №01/112/07833 и включени в Приложение 1 и 2. Съгласно §1, т. 1 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. е посочено, че „Проект" е заявление за подпомагане ведно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансова помощ подават в Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по постоянен адрес заявление за подпомагане по образец съгласно приложение № 2 и прилагат документи съгласно приложение № 3, в това число и бизнес план – чл. 17, ал. 1 от Наредба №9/2008г. В разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба №9/2008 г. е предвидено кандидатите да представят бизнес план по образец съгласно приложение № 1а за развитие на стопанството за най-малко 5-годишен период. Следователно може да се приеме, че изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности и цели са дело на кандидата за получаване на подпомагане. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности и цели са относими за постигане на заложеното по финансираната мярка. Неизпълнението по одобрения бизнес план води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката определени в Наредба № 9/2008 г. В чл. 28 от Наредба №9/2008 г. е предвидена възможността ползвателят на помощта може да подаде искане за промяна на договора в РА съгласно приложение № 6, в определени за това срокове. В настоящия случай видно от доказателствата по делото, в т. ч. одобрения бизнес план, както и Приложение №2 ползвателя е посочил, че ще закупи земеделска земя, което не е сторено, а и същото не е спорно. Касатора сам заявява, че е инвестирал не по-малко от левовата равностойност на 2000 евро от полученото второ плащане по договора за една от дейностите за нуждите на земеделското стопанство, а именно закупил е „Колесен трактор” за сумата от 4000 лева. С административната преписка е представено и искане за промяна, което няма входящ номер и дата, същото е представено с възражението във връзка с откритото административно производство. Следователно правилен е извода на административния съд, че ползвателя, в нарушение на изискванията на чл. 28 от Наредбата, не е изпълнил заложената в Приложение №2 към договора инвестиция в закупуване на земеделска техника, като без да уведоми по надлежен ред Държавен фонд „Земеделие” е извършил промяна на заявената от негова страна и одобрена от административния орган, съгласно бизнес плана и Приложение №2 към договора инвестиция. На следващо място несъстоятелно е твърдението на касатора отнасящо се до обстоятелството, че закупуването на движим материален актив вместо заложената в приложение №2 земеделска земя не обосновава нарушение на нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, доколкото сумата от 2000 евро е инвестирана за нуждите на земеделското стопанство. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредба №9/2008 г. е предвидено, че бизнес планът трябва да показва, че най-малко левовата равностойност на 2000 евро от полученото по чл. 6, т. 2 плащане ще бъдат инвестирани не по-късно от шест месеца преди края на петата година от изпълнение на бизнес плана за една или повече от описаните дейности за нуждите на земеделското стопанство. В точки от т. 1 до т. 5 към ал. 3 са изброени различни дейности. Както бе казано по – горе бизнес планът и заявените в него стойности и цели са относими за постигане на заложеното по финансираната мярка. Следователно предвиденото в бизнес плана изрично закупуване на земеделска земя, не може да бъде променяно по почин на бенефициента без надлежно да е уведомил фонда.

Неоснователен е твърдението на касатора за неправилност и необоснованост, поради постановен в пълно противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства изводи на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение, че касатора не поддържа икономическия размер на стопанството, за който е получил плащане по чл. 6, ал. 2 от Наредба №9/2008г. и че е налице основанието по чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба за връщане на получените суми по проекта, тъй като при извършване на 17.08.2017 г. и на 10.10.2017 г. посещения на място в стопанството не е установено наличието на стопанска продукция от култивирани гъби „Кладница”.

Правилно е отчетено, че в бенефициерът не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане, а именно 11.97 ИЕ, посредством отглеждане на 690 кв. м. гъба Кладница и 2.209 дка. градинска краставица. И при извършените проверки на място е установено, че не се поддържа икономическия размер на стопанството, видно от контролни листи за посещение на място извършени на 10.10.2017 г. и от 17.08.2017 г. /л. 205 и л. 178/. Неизпълнението на заложените в бизнес плана дейности са потвърдени и от събраните по делото гласни доказателства. Наред с горното, обосновано не е кредитирано заключението на съдебно аграрно-икономическата експертиза, според което при изчисляване на ИЕ за културата "гъби" във формулата участва само площта на стопанството, на която са разположени дървените трупчета. С. П № 5 - "Таблица за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство" към приложимата Наредба, под код 3094 са посочени "гъби" в кв. м, а не трупчета, подготвени за отглеждане на гъби. Така, в резултат от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, правилно е прието за установено, че Котупанов не е спазил задължението си за поддържане размера на стопанството.

С оглед наведените от жалбоподателя доводи, следва да се има предвид, че без правно значение са причините, по които не са отглеждани гъбите кладница. Несъстоятелни са и обясненията на бенефициера, относно периода на плододаване, доколкото при двете проверки не са установени гъби /освен на 4 от пънчетата при последната проверка на 10.10.2017 г./. Въз основа на което е налице изискването по чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2008 г., с което се предвижда ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2, което е обективно и неизпълнението му само по себе си съставлява основание за постановяване на акт по смисъла чл. 33, ал. 1 Наредба № 9/2008 г. Издаденият акт съответства и на целите на подпомагането на земеделските производители по чл. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), в кръга на които попадат развитието на ефективни земеделски стопанства и производството на земеделска продукция в райони с влошени социално-икономически характеристики.

На следващо място настоящият съдебен състав счита, че съдът е осъществил правилна оценка на доказателствения материал, в която връзка следва да се имат предвид неоспорените писмени доказателства за извършени проверки, ползващи се с доказателствена сила на официален документ. Показанията на свидетелите са преценени съгласно чл. 172 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК и част от тях са кредитирани, а друга част не с оглед тяхната конкретност, относимост и съответствие с неоспорените писмени доказателства по извършените проверки, и са направени обосновани изводи за това, че с тях се потвърждават установените от писмените доказателства правнозначими факти.

Съставът на Административен съд - Благоевград коректно е обсъдил заключението на съдебно - агротехническа експертиза. В съответствие с правомощията си по чл. 202 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК съдът е направил оценка на заключението като го е обсъдил заедно с другите доказателства по делото. Конкретно и ясно е посочил, причините, поради които не кредитира крайния извод на вещото лице. Следователно подходът на съда е процесуално допустим и съответства на чл. 202 ГПК, доколкото съгласно посочената разпоредба съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Благоевград е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 883 от 11.05.2018г., постановено по адм. д.№ 41/2018г. по описа на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.