Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ДД „ОДОП“/ София при ЦУ на НАП против Решение № 278/10.01.2019г. по адм. Дело №11086/2018г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, за което са изложени и подробно развити основания по смисъла на по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Г.Г, чрез процесуалния си представител адв. Д.К, в писмен отговор на касационната жалба и в становище по съществото на спора оспорва основателността на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

С ревизионен акт /РА/ №22002216007939-091-001/23.03.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение №1295/27.08.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, се вменява отговорност на Г.Г в качеството му на управител на „Х. Г. И“ ООД, за установените и невнесени данъчни задължения в размер на 111 914, 66лв. главница и 60 245, 59лв. лихви, включващи данък върху доходите от трудови и приравнени на тях трудови правоотношения, корпоративен данък, ДДС, ДОО и ЗО, за периоди 15.11.2011г.-31.05.2014г.

За да отмени РА, първоинстанционният административен съд е счел, че не са налице елементите на ФС на чл. 19, ал. 2 ДОПК /ред. ДВ бр. 105/2005г., в сила от 01.01.2006г./ за ангажиране отговорността на Г.Г.С е отчел, че е налице само...