О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 314

С., 13, 04, 2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 2196/2015 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 591 от 27.03.2015г. по гр. д.221/15 на Варненски окръжен съд.

Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.

С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал, че e налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставил е въпроса – „ Следва ли ищецът да направи уточнение в исковата молба какви са взаимоотношенията между него и ответника и да посочи тези отношения да ли се основават на облигационна връзка или не, или се основават на административен акт или не”. Страната е развила оплакването си, че съдът е разгледал правния спор по искова молба, в чиято обстоятелствена част били изложени факти непозволяващи, според касатора, да се направи еднозначна правна квалификация на иска. Така е обосновано противоречие с цитираната практика на ВКС – решение №494/10 на ВКС, ІV г. о., решение № 348/11 на ВКС, ІІІг. о. и др., като е развил разбирането си свързано с правната квалификация на спорното право и необходимостта от съответствие между...