Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 11010 от 8.ХІІ.2015 г. на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], подадена против определение № 379 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 17.ХІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 304/2015 г., с което е била оставена без разглеждане съвместната частна жалба на тези четирима бургаски търговци срещу протоколното определение № 1128 от о. с. з. на 28.ІХ.2015 г. на ОС-Бургас по ч. т. дело № 418/2015 г. С последното, в производство по чл. 679 ТЗ, е било отхвърлено съвместното искане на същите четири търговски д-ва за отмяна на решенията на Събрание на кредиторите на [фирма] (в несъстоятелност) – ЕИК[ЕИК], проведено на 30 юли 2015 г. по т. д. № 259/2013 г.

Поддържайки общо /бланкетно/ оплакване за неправилност на атакуваното определение на Бургаския апелативен съд, четиримата търговци частни жалбоподатели претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдели отменени – като незаконосъобразни, взети при нарушаване на материалния закон и на съдопроизводствените правила – и „на всички решения на Общо събрание на кредиторите, проведено на 30.VІІ.2015 г.”.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, съвместната частна жалба на горепосочените четири търговски дружества, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Изрично първостепенният съд е посочил във финалната част от диспозитива на своето протоколно определение от откритото съдебно заседание, проведено на 28.ІХ.2015 г. по ч. т. дело № 418/2015 г. по описа на Бургаския ОС, Първо гражданско и търговско отделение, че този негов съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол пред по-горен съд. Съдържащата изчерпателно /лимитативно/ изброяване на решенията и определенията на окръжните съдилища, които подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс разпоредба на чл. 613а, ал. 1 ТЗ, не предвижда сред тях определенията по чл. 679, ал. 4 ТЗ. Обжалваемост на определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ не може да бъде изведена обаче и от текста на третата алинея на чл. 613а ТЗ. Това ептака, защото въпросното определение /по чл. 679, ал. 4 ТЗ/ не попада в обхвата на нито една от двете хипотези по чл. 274, ал. 1 ГПК: то нито прегражда развитието на пр-вото по несъстоятелност, а – от друга страна – няма разпоредба, уреждаща възможността за неговото атакуване пред по-горен съд, вкл. и посредством препращане. Ето защо се налага извод, че определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ е извън обхвана на актовете в пр-вото по несъстоятелност, които подлежатн на инстанционен контрол чрез частна жалба пред състав на съответния апелативен съд. Като правилни /законосъобразни/, ще следва изцяло да бъдат споделени решаващите изводи в атакуваното определение. Тези изводи са в стриктно съответствие с константната практика на ВКС: Определение № 771/23.ХІ.2012 г. на І-во т. о. по ч. т. дело № 709/2012 г.; Определение № 822/26.ІХ.2012 г. на ІІ-ро т. о. по ч. т. дело № 625/2012 г.; Определение № 676/10.Х.2013 г. на І-во т. о. по ч. т. дело № 3663/2013 г.; Определение № 28/14І.2014 г. на ІІ-ро т. о. по ч. т. дело № 4450/2013 г., а също и в Опр. 802/7.ХІ.2014 г. на състав на І-во т. о. по ч. т. дело № 2195/2014 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 379 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 17.ХІ.2015 г., постановено по ч. т. дело № 304/2015 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2