О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 367

гр.София, 27, 04, 2016г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№3012/15г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №186 от 18.06.2015г. по в. т.д.№143/15г. на Апелативен съд Варна ТО,с което е отменено частично решение №1172/05.12.14г. по т. д.№1312/14г. на Окръжен съд Варна и е отхвърлен предявеният от дружеството срещу [фирма] иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 48 515, 21 лв.,представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по десет фактури от №[ЕГН]/27.09.2012г. до [ЕГН]/30.06.2013г.,ведно със законната лихва и е потвърдено решението на ВОС в останалата му част, с която е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6497, 40 лв.

В касационната жалба се твърди нищожност на решението, поради неразбираемост на мотивите му, неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В подкрепа на направеното от него оспорване на изводите на съда по приложение на материалното право касаторът излага съображения, че правоотношението между страните не зависи свободно от тяхната воля, а се регулира от държавен орган -ДКЕВР,като цената за достъп е дължима и се заплаща само доколкото е налице влязло в сила решение на същия, с което се определя нейния размер.Счита за неприложими към исковия период /септември 2012г. – юли 2013г./ цитираните от въззивната инстанция решения на ДКЕВР №Ц-6/13.03.2014г. и №КМ-1/13.03.2014г., тъй като същите не са влезли в...