№ 345

[населено място], 20, 04, 2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2577/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 121/07.04.2015 год. по т. д.№ 1439/2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 435/08.09.2014 год. по т. д.№ 523/2013 год. на Пловдивски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Д.„ Г., дружество със седалище във Ф. – К., иск за сумата от 15 539, 76 евро, с левова равностойност 30 393, 13 лева – остатък от възнаграждение по договор за изработка, сключен между ответното дружество и трето за спора лице – [фирма],вземането по което е прехвърлено с договор за цесия сключен между цедента [фирма] и цесионера – [фирма] на 21.02.2013 год., както и е отхвърлен иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.03.2010 год. – 19.02.2013 год.,в размер на 9 334, 06 лева.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 9 ЗЗД, поради несъобразяване с волята на страните по договора за изработка, за изискуемо 100 % авансово плащане по същия.Счита неправилно даденото от съда тълкуване на приемо-предавателния протокол за частично изработеното, като междинен етап от изработката, а не като цялостно изпълнение.Счита, че съдът, като не е обсъдил наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, е постановил решение, засегнато от същите пороци – несъобразено с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест в процеса....