№ 284

[населено място], 31, 03, 2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2460 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. И. Н. против решение № 1750/13.03.2015 год. по гр. д.№ 17861/2014 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І – 34 – 132 / 21.07.2014 год. по гр. д.№ 10820/2013 год. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД,предявен по реда на чл. 422 ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК,за установяване вземане на ищцата към ответника, в размер от 14 391 лева / левова равностойност на 7 380 евро /,платена авансово, на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, част от продажна цена, предвид развалянето му, поради виновно неизпълнение / забавено изпълнение / на ответното дружество на задължението да построи и прехвърли с окончателен договор собствеността върху недвижимия имот, съгласно уговорения в предварителния договор срок. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 87 ал. 1 вр. с чл. 20а ал. 1 ЗЗД, тъй като на диспозитивна по характер норма, каквато е чл. 87 ал. 1 ЗЗД, съдът е придал императивен характер и противно на свободата на договаряне, визирана в чл. 20а ЗЗД, изключил възможността с изрична уговорка страните да уредят реда и предпоставките за разваляне на договор, конкретно и в процесния случай –...