Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Р, чрез пълномощника му адв.. С, срещу решение № 2 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 338/2017 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 1670зз-136/02.10.2017 г., издадена от полицейски орган при РУ - Котел към ОД на МВР – Сливен.

Касаторът счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е преценил заповедта за задържане като фактически мотивирана и излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на М.Р срещу заповед за задържане на лице рег. № 1670зз-136/02.10.2017 г., издадена от полицейски орган при Ру - Котел към ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наредено задържането му за срок от 24 часа.

За да достигне до обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като в акта е посочено както правното основание за задържане на лицето – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, така и фактическото основание за задържането – „има данни, че е извършило престъпление“.

От фактическа страна е констатирал, че с разпореждане за възлагане на проверка от 14.09.2017 г. прокурор при Районна прокуратура - Котел, като установил, че по преписка peг. № 536/17 г. на РП - Котел се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер, които са недостатъчни за образуване на наказателно производство, възложил на началника на РУ - Котел да извърши предварителна проверка с оглед събиране на данни за престъпление от общ характер, с дадени конкретни указания в тази насока. Съдът е установил също, че съгласно докладна записка peг. № 287р-10243/13.10.2017 г., адресирана до началник РУ - Котел, преписка вх. № 287000-2555/15.09.2017 г. по описа на РУ - Котел е образувана по жалба от П.П за унищожаване на земеделска продукция от пашуващи животни, собственост на две лица, едното от които - М.Р, като при проведен разпит последният признал, че с животните не ходи пастир, вечер не се прибират и сутрин не се извеждат, минават през нивата на Петров, но според него, не са нанесли голяма щета. В докладната е посочено още, че на Русев бил съставен акт по Наредба № 1 за пуснатите на свободна паша животни и протокол за предупреждение, два дни след което Русев отново пуснал животните и ги оставил без надзор, за което му бил съставен акт по чл. 64 ЗМВР. Съставителят на докладната записка предложил преписката да бъде изпратена на Районна прокуратура - Котел на разпореждане. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че наличието на данни за издаване на процесната заповед се доказва от представените от Районна прокуратура – Котел доказателства, видно от които прокурор е разпоредил извършване на предварителна проверка на Русев с оглед събиране на данни за извършено престъпление от общ характер. Решението е правилно.

Настоящият касационен състав намира, че фактическата обстановка по спора е правилно установена, съобразно събраните по делото доказателства от първостепенния съд.

Спорът по делото се свежда относно приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и предпоставките, въведени със законовата разпоредба, въз основа на които полицейските органи имат право да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - т. 7 ЗМВР.

От анализа на събрания доказателствен материал по делото първостепенният съд правилно е приел, че са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Неоснователни са възраженията на касатора, че не е доказано извършването на престъпление като предпоставка за задържането. Правилно съдът е посочил, че задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. За прилагане на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява квалификацията на престъплението по НК. В този смисъл е неоснователен доводът на касатора, че липсват фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква доказателства за извършено престъпление.

Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Обикновено тя се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки, както е и в случая. Това е така, тъй като фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова. В тази връзка е правилно заключението на съда, мотивирано от представената докладна записка, че при задържането на М.Р са били налице достатъчно данни, че с поведението си той е съпричастен към извършване на престъпление. За да бъде подчинено на легитимна цел, задържането на лицето трябва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално-следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице. Изложеното дава основание да се приеме, че по преписката са налице достатъчно данни, които да индицират фактически обстоятелства в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е законосъобразен.

Обоснован е изводът, че са спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, б. „с“ КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Разпоредбите на Конвенцията, освен че прокламират основните човешки права и свободи, изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към установения в националното право ред. Както бе посочено по-горе, за задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост от налагане на ПАМ в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

По изложените съображения, съдът счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 338/2017 г. на Административен съд Сливен. Решението е окончателно.