Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от П.С, понастоящем в З. [ място], чрез процесуалния му представител адв.. С срещу решение № 311/20.11.2018 г. по адм. дело № 235/2017 г. на Административен съд отм. а Загора, В жалбата се релевират доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

От ответника по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, в представен по делото писмен отговор на касационната жалба чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и моли решението, като правилно и обосновано да бъде оставено в сила.

Редовно призован за съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от гл. юрк Василева, която в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба като счита, че не са налице сочените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Административен съд – С. З е сезиран с искова молба с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС) от П.С, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в З. [ място], с която са предявени против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН): 1. Иск за присъждане в полза на ищеца на сумата 15 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и състояния от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени от ищеца като нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, изразяващо се в: държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и лишен от включване в смислени дейности; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия и на социално подпомагане за контакти с външния свят за периода 15.05.2012 г. - 15.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба; и 2. Иск за присъждане в полза на ищеца на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени от ищеца разходи за закупуване на храна от лавката на затвора, което се налагало поради неизпълнение задължението на затворническата администрация през периода 15.05.2012 г. до 15.05.2017 г. да му осигури храна, необходима като количество и качество за задоволяване нуждите на организма му и за запазване на здравето му, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС), първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на П.С за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди за периода от 15.05.2012 г. до 15.05.2017 г. като неоснователни.

За да стигне до този резултат, с цел установяване на фактите по делото, освен представените по делото писмени доказателства (справки и писма от директора на затвора, таблици с примерни седмични менюта и др.) съдът е допуснал свидетелски показания на свидетелите М.Х, Н.Н, М.Т (протокол от о. с. з. от 20.12.2017 г., л. 321 и сл., протокол за поправка на о. с. з., проведено на 19.04.2018 г., л. 405 и сл.). От съда е назначена и съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изпълнена от вещо лице, работещо в отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено хранене и анализи, гр. С. – доц. Л.Р.В основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни) и изслушаното заключение на вещото лице съдът е установил, че за исковия период от 12.05.2012 г. до 12.05.2017 г. ищецът изтърпява в З. [ място]така наложеното наказание „доживотен затвор“ при условията на „специален режим“ на изтърпяване. Поставян е в различни килийни/спални помещения в Зона с повишена сигурност /ЗПС/ на [населено място]затвор, всяко от които – единично такова и държано постоянно заключено. Ищецът не е бил настаняван в общи помещения с останалите лишени от свобода, нито е участвал в мероприятия или дейности, общи със срочно осъдени. Във визирания период ищецът е бил извеждан от спалното си помещение ежедневно за тоалет, престой на открито, спорт, посещение при лекар и др., общувал е с други лица, изтърпяващи наказания в Зоната с повишена сигурност и е участвал в дейности с такива лица. В стаята на ищеца е имало телевизор, администрацията на З. [ място]не е осигурила исканата от ищеца антена, нито устройство, за да гледа кабелна телевизия, както и не му е осигурявала вестници и списания, каквито той е поискал. Ищецът не е включван в обучение в училището към затвора, не е включван в курсове за квалификация със срочно осъдени. Същият е включен в курс за компютърна грамотност от 2017 г. по заповед на началника на затвора /съгласно писмо на л. 140 по делото/ и други мероприятия, съвместно с лица от зоната с повишена сигурност /жалба на Стайков от 04.01.2017 г., л. 271 от адм. дело № 235/2017 г./. Ищецът е отправял искания да се държи отключена килията му и да участва в организирани спрямо другите лишени от свобода образователни, обучителни и квалификационни дейности (жалба вх. № 8/24.02.2016 г. /л. 265/, жалба вх. № ж-215/17.03.2016 г. /л. 241-243/, жалба вх. № 1 от 04.01.2017 г. /л. 271/, а също и устно). Няма спор, че исканията му не са били удовлетворени по начина, по който той е желаел да се облекчи изолирането му, т. е. спалното помещение е продължило да се държи заключено. От свидетелските показания на св. М.Х съдът приел за установено, че през исковия период ищецът е имал възможност да разговаря и участва в дейности с лица, изтърпяващи наказание също в ЗПС на Затвора. Посочил е, че през исковия период на ищеца са осигурявани възможности за престой на открито и за спорт, вкл. с лица, изтърпяващи наказания в същата зона и безспорно са налице данни за участие на ищеца в мероприятия с други лица, изтърпяващи наказание в зоната с повишена сигурност на Затвор - [населено място]- видно от докладна от 02.03.2016 г. на инспектор СДВР /л. 266/, свидетелските показания на св. Николов и др., като ищецът също признава, че през 2016 г. са организирани сред лицата в ЗПС игри на карти и табла /жалба вх. № 1 от 04.01.2017 г. /л. 271/. По данни на св. Николов, спрямо лицата, изтърпяващи наказания в ЗПС, вкл. спрямо ищеца, е предоставена възможност за включване в курс по компютърна грамотност, курс по английски език, концерт на патронния празник на училището към затвора, религиозна подкрепа, наскоро участвали и в турнир по бокс. П. исковия период са били осигурени на ищеца възможности за свиждания, разговори, кореспонденция с близки.

Съдът е установил, че през исковия период не е бил изменян режимът на изтърпяване наказанието на Стайков. Според ответника се основава на отрицателна индивидуална оценка и преценка за липса на предпоставки за подобно изменение в неговия случай. Според писмо на Началника на Затвор - [населено място]изх. № 586/2009 г. от 04.12.2017 г., вх. № 5011/06.12.2017 г. – л. 250 по делото, спрямо ищеца не е издавана заповед по чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, последното решение по отношение на режима на осъдения на доживотен затвор Стайков от заседанието на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС отм. на 06.02.2017 г., като становището е отрицателно и срокът, съгласно чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС не е изтекъл /л. 250-251 по делото/.

Констатирал е, че данни за извършена оценка на поведението на ищеца, се съдържат в писмо изх. № 4184/12.04.2013 г. на ГД „ИН“, в което по повод жалба на Стайков до КЗД се изразява становище, че поведението на Стайков не предполага той да бъде предлаган за награди, тъй като нивата от риск от вреди били трайно в границите на високите стойности и насочени както към личността, така и към обществото, рискът от рецидив също е според писмото във високи стойности според системата за оценка на правонарушителя „Оейсис“. Посочено е, че през този период Стайков не е променил нагласите си за отношение към правонарушението, като отрича да е виновен за извършеното от него деяние. Същият не проявявал исканата дисциплинираност, а по-скоро привидно и с неохота спазва наложените правила и порядки. От предложените от администрацията спортни мероприятия /уреди за силови тренировки, федербал, баскетболен кош, шах и футбол/ той се ползва от определени такива. Въпреки това не пропускал да недоволства и упреква служителите в липса на разнообразие и ангажираност. Посочено е също така, че ищецът има небрежно отношение към опазване на спалното помещение, през зимата на 2012 г. по невнимание била обляна с кафе една от стените на помещението. Твърди се, че спрямо всички доживотно осъдени, работата генерално е насочена към това да придобият формално право за замяна първоначално определения специален режим и впоследствие да бъдат настанени в общи помещения, където има и по-голяма възможност за свобода и съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности /л. 109 - 110/.

По отношение на оплакванията на Стайков от битовите и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен, съдът установил, че се отнасят: за времето 24.09.2015 г. до 08.04.2016 г. - от гл. т. липсата на осигурен постоянен и непосредствен достъп до санитарно помещение и достъп до течаща вода, липса на вентилация, влага, липса на комарник, липса на условия за сушене на бельо. За времето след 08.04.2016 г. до 15.05.2017 г., макар да признава, че е настанен в ремонтирано спално помещение с осигурен тоалетен възел, ищецът се оплаква от липса на вентилация, условия за сушене на личното бельо, влага в килията. За целия период 15.05.2012 г. -15.05.2017 г. ищецът твърди, че не му е предоставена възможност за къпане по-често от два дни седмично, липса на мрежа или друго средство против насекоми, а след 24.04.2016 г. и непредоставяне на тоалетни принадлежности: четка, паста за зъби и тоалетна хартия. За целия период /15.05.2012 г. до 15.05.2017 г./ се твърди и недостатъчно и/или несъответно на изискванията осигуряване на храна. Битовите и санитарно хигиенни условия в периода 24.09.2015 г. до 08.04.2016 г., се свързват с настаняване ищеца в килия № 1, ІІг салон в ЗПС на [населено място]затвор (т. е. преди ремонта). В този период помещението е било без самостоятелен санитарен възел, заключвано и през деня, което сочи, че достъпът до санитарен възел и течаща вода, макар осигуряван, не е бил пряк. В периода от 24.09.2015 г. до 08.04.2016 г. лицата, изтърпяващи присъди в зоната с повишена сигурност, в т. ч. и ищецът, са ползвали общото санитарно помещение за тази зона, като са имали достъп до него по график, предвиждащ време за тоалет, който през този период е бил пет пъти дневно /това се признава и от ищеца в §29 от исковата молба, установява се и от график, утвърден със заповед от 26.04.2014 г. - л. 283/. В останалата част от денонощието лишените от свобода, вкл. ищецът, не са можели свободно да излизат от килиите за да ползват санитарното помещение, освен ако извикат лице от надзорния състав. Във времето извън графика за тоалет ищецът е можел да използва за естествените си нужди кофа, като е имал на разположение в килията и бутилка вода за пиене и/или миене. Установил е, че след 08.04.2016 г., т. е. след извършен ремонт в затвора, вкл. на зоната с повишена сигурност, ищецът е настанен във В. З за повишена сигурност, също в индивидуално спално помещение, вече снабдено със самостоятелен санитарен възел. Съответно след 08.04.2016 г. ищецът е разполагал с постоянно осигурена възможност за ползване на тоалетна и течаща вода, както и с възможност за къпане два пъти седмично. Не е спорно, че санитарният възел в стаята е без сифон /писмо изх. № 586/2009 г. от 04.12.2017 г., вх. № 5011/06.12.2017 г., – л. 250/. В указания за хигиенно състояние на спалните помещения се съдържа забрана да се топли вода в тези помещения с бързовар и кани за топла вода за хигиенни нужди, но е указано това да се осъществява в помещението, предвидено за това /л. 113/. Установено от съда е, че през целия исков период 15.05.2012 г. - 15.05.2017 г. администрацията на Затвора - [населено място] е осигурявала топла вода два пъти седмично /писмо изх. № 586/2009 г. от 04.12.2017 г. от началника на Затвор - [населено място], л. 250/, като с оглед данните, че санитарното помещение към килията на ищеца е без сифон и при осигуряване възможност за къпане на лишените от свобода в ЗПС, вкл. ищеца, два пъти в седмицата е приел за доказани твърденията му за неосигуряване ежедневно на възможност да взема душ.

Констатирал е, че в периода 24.09.2015 г. - 15.05.2017 г. прозорците на килиите в З. [ място], вкл. и на тези в които е пребивавал Стайков, не са били с поставени комарници, нито са използвани други уреди против насекоми /писмо изх. № 586/2009 г. от 04.12.2017 г., вх. № 5011/06.12.2017 г. – л. 250 по делото/. Ищецът е подавал оплаквания и искания за комарник (напр. жалба вх. № 23/12.04.2016 г. - л. 267). С оглед свидетелските показания на св. Харакчиев, съдът приел за доказано, че ищецът е имал ухапвания от насекоми по тялото. През периода 24.09.2015 г. - 15.05.2017 г. вентилация в спалните помещения, в които е настаняван ищецът, се е осъществявала чрез отваряне на прозорците, а през летния сезон се оставят отворени капаците на отворите за храна /пак същото писмо/. Голямото овлажняване на въздуха според ищеца било обусловено от простирането на личното му бельо в спалното помещение, което се отнася за периоди преди и след ремонта. Оплаквания в тази връзка е отнасял до Началника на затвора (жалба сигнал вх. № 109/12.12.2016 г. /л. 295/, жалба вх. № 6/17.01.2017 г. - л. 274). Съдът е приел, че проблем с вентилацията и проветрението на помещенията, в които е настаняван Стайков преди ремонта – 24.09.2015 г. - 08.04.2016 г. и след ремонта /08.04.2016 г./ не се доказва категорично от събраните по делото доказателства. Както в килия № 1 на ищеца преди ремонта, така и тази във втора зона, след ремонта е имало прозорци, които са били отваряеми, следователно изискването за достъп на свеж въздух е било осигурено. Според св. показания на св. Харакчиев наличие на влага в килия № 1 - мазилката била подпухнала, падали парчета от нея. След преместването в новата зона, ищецът твърди, че продължил да пере сам и суши личното бельо в спалното си помещение, от което също продължило да се събира влага. св. Харакчиев твърди, че и в това помещение /във Втора зона/, мазилката и боята също започнали да се ронят. Същевременно обаче е създадена в периода 24.09.2015 г. - 15.05.2017 г. в Затвора – [населено място]организация по пране и изсушаване на дрехите, вкл. на осъдените на доживотен затвор в ЗПС, в т. ч. и на личното им бельо. През период 03.2016 г. – 15.05.2017 г. администрацията на З. [ място] не е осигурявала на ищеца поискани от него четка, паста за зъби и тоалетна хартия като форма на социално подпомагане. Ищецът е отправял периодично искания за такива: молба вх. № 23/12.04.2016 г. – л. 267, вх. № 1/04.01.2017 г. - л. 271, вх. № 29/28.03.2017 г - л. 275; жалба от 05.07.2016 г./л. 235/.

По отношение на претенцията за неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество решаващият съд е установил, че в З. [ място] се осигурява безплатно хранене на лишените от свобода, вкл. на ищеца, което е било съобразено изцяло по количество и калориен състав с утвърдените от министъра на правосъдието на основание чл. 84, ал. 2 от ЗИНЗС таблици (таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода и заменителни такива) и с леки отклонения в изискванията за химически състав. За съответствието на храната от гледна точка изискванията към нея в приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза вещото лице е дал положителен отговор на въпроса дали предоставената на ищеца Стайков безплатна храна в Затвора в [населено място]., съобразно представените по делото менюта, съответства на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, като уточнява наличие на отклонения от гледна точка включване някои групи храни, витамини и минерали в повече, съответно други – в по-малко от препоръчителните за всяка от тях количества. Направен е подробен анализ и оценка по години (л. 506-522 по делото). Според експерта индивидуалните потребности на ден на ищеца Стайков са 2938.8 ккал/ден към 26.06.2015 г. и 2843.8 ккал/ден към 17.02.2017 г. (при тегло 94.5 на 26.06.2015 г. и 89 кг. към 17.02.2017 г.). Индивидуалният му енергоразход се движи между 2843.8 - до 2938.8 ккал/ден (л. 522-523). От заключението на вещото лице съдът е установил още, че съдържанието на хранителните вещества белтъци, мазнини, въглехидрати, изчислени като относителен дял от среднодневния енергиен прием с храната, е в границите на препоръчвания интервал за белтък, над горна граница на интервала за мазнини и под долна граница на интервала за въглехидрати за всяка от годините в периода 2014 – 2017 г. Посочил е, че за всяка от годините в този период е констатирано, че среднодневния прием на натрий, желязо, фосфор, вит. РР, а за 2015, 2016, 2017 г. и вит. Е, от предлаганата храна е над препоръчителния прием от Наредба № 23 за физиологични норми за хранене на населението. За всяка година от периода среднодневния прием на калий, калций, магнезий, вит. А, вит. D, вит. В1 и вит. В2, вит. С (а за 2014 г. вит. Е, съответно за 2015 и 2016 г. и вит. К) от предлаганата храна е под препоръчителния прием.

Заключението на СМЕ е, че за всяка от годините, включени в изследването, безплатната храна в затвора по отношение на химичния си състав съответства по енергия и съдържание на белтък, макар да има малки отклонения по отношение на приема на мазнини, въглехидрати и частично за витамини и минерали, това няма да доведе до риск от дефицити. Храненето на ищеца отговаря на утвърдените от Министъра на правосъдието Таблица 1 и заменителна таблица, както и на необходимото за енергоразхода на ищеца хранене, каквото е изискването на Наредба № 23/2005 г.

Въз основа на тези констатации след подробен анализ на приложимите разпоредби и приложените по делото доказателства, административният съд е приел, че исковете за неимуществени, съответно за имуществени вреди са неоснователни, като съображенията за това са следните:

По отношение на твърдените незаконосъобразни действия на затворническата администрация на З. [ място], свързани с режима на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“, административният съд е приел, че в светлината на отправните точки на тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОС вкл. в Решението от 21.06.2018 г. по делото Петров и други срещу България, изолацията на ищеца - по начина, по който е прилагана спрямо него (вкл. във времето, явяващо се част от исковия период - м. декември 2016 г. до 15.05.2017 г.), не е нито като лишена от основание, нито като прекомерно продължила, нито като прилагана по начин твърде строг и при прекалено сурови условия. Касае се за период от шест месеца приблизително. Съдът е счел, че прилагането на режима спрямо Стайков в периода 15.05.2012 г. - 15.05.2017 г. в конкретния случай не обективира нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, като в исковия период Стайков не е бил поставен в условия на пълна изолация, макар да са били ограничени възможностите му да общува. Приел е за безспорно доказано, че ищецът е бил извеждан от спалното си помещение ежедневно за тоалет, престой на открито - времето за което е било между час и час и двадесет минути дневно (графици на л. 282 - 283), осигурявани са му от администрацията възможности за спорт, от които той се е ползвал, извеждан е и за посещение при лекар и др. нужди. Неудовлетворяването на исканията на ищеца да се държи отключена килията му денем и да участва в организирани спрямо другите лишени от свобода образователни, обучителни и квалификационни дейности (жалба вх. № ж-215/17.03.2016 г. (л. 241 -243), жалба вх. № 8/24.02.2016 г. (л. 265), жалба вх. № 1 от 04.01.2017 г. (л. 271) не води до извод за незаконосъобразност, нито до твърде голяма строгост на прилагания режим, който да се определи като нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, съответно на чл. 3 от ЕКПЧОС Посочил е, че администрацията не е имала нормативно нито право на преценка, нито възможност да приложи исканото от ищеца облекчение на режима чрез държано отключено денем спалното му помещение, както и чрез включването му в колективни мероприятия със срочно осъдени лишени от свобода. По подробно изложени мотиви е приел за неоснователни и твърденията му за незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора[населено място] свързано с неосигуряването му на кабелна телевизия и вестници и списания като е посочил, че през исковия период на Стайков са били осигурявани възможности за общуване, /макар и с ограничения/ свързани с умствено и физическо стимулиране.

По отношение на твърденията на Стайков за претърпените от него морални вреди вследствие на лошите условия в З. [ място] първоинстанционният съд е приел, че за периода 15.05.2012 г. - 23.09.2015 г., ищецът вече е получил обезщетение за претърпените от него морални вреди от неблагоприятни условия в Затвора - [населено място], като с решение по адм. дело № 404/2015 г. на Административен съд – С. З е бил уважен до размера на 2400 лв. иск на Стайков по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда от незадоволителни битови и санитарно-хигиенни условия в З. [ място] за периода 23.09.2010 г. - 23.09.2015 г., а за горницата над тази сума до претендираната по това дело парична сума, искът е бил отхвърлен. Неимуществените вреди, претендирани и приети за доказани по това дело /адм. дело № 404/2015 г./ се свързват с претърпени от ищеца в разглеждания период и от описаното проявление на условията в затвора негативни изживявания, унизително и обидно отношение. Направил е извод, че макар режима да е бил прилаган спрямо ищеца и в периода, разглеждан по адм. дело № 404/2015 г., ищецът не е формулирал по това дело оплаквания относно неговото проявление, извън битовите и хигиенни обстоятелства. Обосновал се е, че това обстоятелство е пречка съдът да прецени настоящите оплаквания за негативни емоционални изживявания и състояния, т. е. от естество, сходно като обезщетените с решението по адм. дело № 404/2015 г. и отнесени и към период вкл. 15.05.2012 г. - 23.09.2015 г., като стоящи в причинна връзка именно с поставянето му в изолация и то проведена по начина по който е изисквал първоначалния режим на изтърпяване наказанието доживотен затвор. Посочил е, че относителната изолация, в която е бил поставен ищецът в исковия период, вкл. от 24.09.2015 г. - 15.05.2017 г. не е съпроводена с други нехуманни условия, вкл. от гледна точка хигиената и битовото осигуряване и храненето, които с оглед кумулативното си въздействие да поставят въпрос за нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.

Оплакванията, че за периода 24.09.2015 г. - 08.04.2016 г. ищецът е търпял ограничения от гледна точка липсата на постоянно осигурен достъп до санитарно помещение и течаща вода, са действително доказани. Установява се по делото, че в този период ищецът е бил извеждан пет пъти дневно и при нужда до общите за зоната с повишена сигурност, в която е настанен, санитарни помещения. През останалото време от денонощието, администрацията на затвора му е осигурила кофа, в която при необходимост да може да се облекчи. Изложеното действително не съответства на едно хуманно отношение. В случая обаче само по себе си това нарушение се явява изолирано и с оглед кратката си продължителност не обуславя извод за претърпяване на твърдените с исковата молба от 15.05.2017 г. вреди. Факт е, че в този период (24.09.2015 г. - 08.04.2016 г.) е бил в ход ремонт на З. [ място], свързан с изграждане на самостоятелни санитарни възли във всяко килийно помещение и реновирането им. Посочил е, че ремонтът е приключил на 08.04.2016 г., като след тази дата ищецът не навежда оплаквания относно възможностите да ползва санитарен възел и течаща вода когато желае, нито е подал иск за обезщетение на претърпени морални вреди в периода преди ремонта /искът е подаден на 15.05.2017 г/. Приел е, че тази отдалеченост във времето подлага на съмнение настъпването на такива интензивни негативни емоционални чувства в причинна връзка именно с липсата на достъп до тоалетна извън установения график във времето от 24.09.2015 г. -08.04.2016 г., още повече че другите условия на изтърпяване са били като цяло адекватни и не прекомерно строги или сурови. Също така е констатирано, че през целия исков период 15.05.2012 г. - 15.05.2017 г. администрацията на Затвора - [населено място] е осигурявала на лишените от свобода в ЗПС топла вода два пъти седмично /писмо изх. № 586/2009 г. от 04.12.2017 г. от Началника на Затвора - [населено място], л. 250/. Счел е, че с оглед данните, че хигиенното помещение към килията на ищеца е без сифон и при осигуряване възможност за къпане на лишените от свобода в ЗПС, вкл. ищеца, два пъти в седмицата, съдът приема за доказани твърденията му за неосигуряване ежедневно на възможност да взема душ, като това обстоятелство обаче, наред с твърдението му за неосигурени лични тоалетни принадлежности не обективира незаконосъобразно административно бездействие. Аргументирал се е, че доколкото са били осигурени от администрацията възможности за лична и обща хигиена (места и средства за лична хигиена, средства за почистване, вкл. лични, възможности за тоалет и баня, възможности конкретно на ищеца да се поддържа спретнат и чист), това законово изискване се явява спазено, поради което е отхвърлил тази претенция като недоказана и неоснователна.

По отношение на претенциите изложени в исковата молба за причинени неимуществени вреди вследствие от непоставянето на мрежа против комари на прозореца на килийното помещение на ищеца и простирането на спално бельо в спалното му помещение, съдът по подробно изложени мотиви е приел същите за неоснователни. Позовавайки се на приетите по делото доказателства е приел, че в периода 24.09.2015 г. - 15.05.2017 г. в З. [ място] е създадена организация по пране и изсушаване на дрехите, вкл. на осъдените на доживотен затвор в ЗПС, поради което визираното от Стайков в исковата молба не обективира незаконосъобразна административна дейност, нито нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС.

Относно твърдените неимуществени вреди произтичащи от некачествено и недостатъчно хранене, съответно на неговите индивидуални потребности, съдът след подробен анализ на СМЕ и другите представени по делото доказателства/писмени и гласни/ е отхвърлил посочената претенция като неоснователна.

По тези съображения, първоинстанционният съд е счел, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди по предявения иск за присъждане на обезщетение в размер 15 000 лв. – негативни чувства, емоции и състояния от лоши условия в З. [ място] за периода от 15.052012 г. – 15.05.2017 г. от гледна точка на характеристиките на прилагания режим, санитарно – хигиенни, битови и социални условия, храна, е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил изцяло.

В заключение е изложил мотиви и по отношение на претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди, свързани с направени от него разходи в размер на 1000 лв. за храна, които разходи са в причинна връзка с неизпълненото задължение на администрацията на З. [ място] да му бъде осигурена безплатна храна, съответна на законовите изисквания към количеството и качеството й. Позовавайки се на установеното по делото /писмени и гласни доказателства/ изпълнение на задължението на затворническата администрация по осигуряване на безплатно и съответно на изискванията за количество и химически състав хранене, административният съд е приел, че през целия исков период храненето на ищеца е било съответно на изискванията за енергийно съдържание, като отклоненията от химическия състав са били незначителни. Въз основа на тези изводи първоинстанционният съд е счел, че не се установяват настъпили имуществени вреди, липсва нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска като неоснователен. В заключение с оглед на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е осъдил ищеца да заплати сумата от 2963, 44 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената от съда СМЕ който са направени от бюджета на съда.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал.

В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 284, ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС относно твърдените от него неимуществени вреди и имуществени вреди. вследствие на противоправно действие/бездействие на длъжностни лица на ГДИН, при и по повод осъществяване на административна дейност за периода от 15.05.2012 г. до 15.05.2017 г., изразяващо се в държането му в продължителна изолация излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и лишен от включване в смислени дейности; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия и на социално подпомагане за контакти с външния свят, както и направени от Стайков разходи за закупуване на храна от лавката на З. [ място].

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно. Следователно отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, да са претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от лице, лишено от свобода или задържано под стража и пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, съответно на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/ защитава една от основните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията, или нечовешкото и унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. Обосновано съдът е приел, че в тази връзка относими към преценката дали е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 от Конвенцията спрямо конкретното лице в случая, следва да се основава на принципите, имащи характер на указания от гл. т. начина на тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОС съдържащи се в практиката на ЕСПЧ. С. Р от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Йовчев и др. срещу България, §127, тази разпоредба (чл. 3 от ЕКПЧ) задължава държавата да осигури на задържаното лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. При преценката за съобразеност на условията на задържане, трябва да се вземе предвид и кумулативния им ефект и продължителността на задържането (съответно е и предвиждането в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС). Последователност на дадените насоки по тълкуване на чл. 3 от ЕКПЧОСличи и в други решения на ЕСПЧ, в които този съд е изхождал в преценката си от гл. т. характеристиките на условията на прилагания режим на задържане, начинът и продължителността на приложението му и отражението на кумулативното им въздействие във всеки конкретен случай: Например в Решение от 24.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото Й.П срещу България, §122, §128; Решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков и др. срещу България, препращащо и към Решението по делото Ананиев срещу България др. решения/, Решение от 27.11.2012 г. на ЕСПЧ по делото Червенков и др. срещу България - §60-63. Следва да се посочи също така Решението на ЕСПЧ по делото Кудла срещу Полша и др., в което е поставен акцент върху необходимостта от преценка силата и интензитета на въздействие спрямо конкретното лице.

Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на съдебния акт по чл. 3 от ЕКПЧОС, предвид продължителността на 5-годишния период, в който е изтърпявано наказанието при специален режим, без възможност за индивидуална оценка на необходимостта от прилагане на режима преди изтичането на този срок и без оценка на въздействието на прилагания режим върху лишения от свобода. Съдът обосновано е приел, че първоначалният режим е определен със съдебен акт, че проявленията му са законово определени, както и че не е налице прекомерност на мерките за сигурност, надхвърляща забраната за нечовешко и унизително отношение в условията на суровост и строгост при изтърпяване на лишаване от свобода в хипотезата на доживотен затвор, съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Дейността на затворническата администрация е правно-регламентирана. Законосъобразни са на направените от решаващия съд изводи, че от събраните по делото доказателства не са установени действия или бездействие в отклонение на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.Нтелен е доводът за необоснованост на съдебния акт. Обосновано в съответствие със закона – чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС /редакция, ДВ, бр. 25/2009 г./, съдът е приел, че петгодишният срок за прилагане на първоначално определения специален режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор започва да тече от началото на изтърпяване на наложеното наказание, като не се взема предвид предварителното задържане, или началото на периода е 17.11.2011 г. Липсата на оценка на въздействието на режима в този период няма пряка връзка с исковата претенция, тъй като замяната на режима не е задължение на администрацията, а възможност, обусловена от редица динамични фактори. Не е доказана вреда от продължителната изолация, като не са установени негативни въздействия върху психиката, интелекта, физическото здраве на ищеца. Социалната дейност може да се извършва индивидуално, в подходящи форми и по подходящ начин, което се отразява в индивидуалния план на осъденото лице, изготвен от съответния инспектор по социални дейности. Съгласно чл. 129, ал. 2, т. 3 ППЗИНЗС, с индивидуалния план се определят конкретните трудови, културно-информационни, спортни и други мероприятия, които се провеждат за постигане на целите на извършваната с лишените от свобода социална дейност. Планът се изготвя от инспектора по социални дейности и възпитателна работа въз основа на оценка на осъденото лице. С опора във фактическите установявания за изготвени оценка и план и участие на ищеца в мероприятия с други лица в зоната за повишена сигурност, обоснован се явява изводът на първоинстанционният съд за липса на доказани незаконосъобразни актове, бездействие и действия на служители на ГДИН от администрацията на З. [ място] по иска в частта му, относно лишаване от включване в смислени дейности. С позоваване на приета по делото повторна СМЕ, писмените доказателства за предоставена храна в затвора, гласните доказателства и приложимата нормативната уредба /Наредба № 23/19.07.2005 г./, за процесния период законосъобразно съдът е приел, че не е доказан фактически състав на отговорност за вреди от неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество. Неоснователни са изложените в тази връзка доводи в касационната жалба. Неоснователни са и изложените в жалбата доводи за ограничени процесуални права на Стайков, като са отклонени доказателствени искания по изяснени въпроси. Административният съд е осигурил равни възможности на страните по делото, включително и на касатора да докаже твърденията изложени в исковата молба. Искът за неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия и за липса на социално подпомагане за контакти с външния свят е отхвърлен с правилни доводи за липса на незаконосъобразна административна дейност, които се споделят напълно от настоящата касационна инстанция.

Обосновани и правилни са и направените от съда изводи за неоснователност на претенцията за имуществени вреди в размер на 1000 лв. По безспорен начин по делото е установено, както бе посочено по–горе в мотивите, че храненето на ищеца през целия исков период е съответствало на изискванията за енергийно съдържание, а отклоненията в химическия състав са били незначителни, поради което правилно е отхвърлен този иск като недоказан.

Следва да се посочи, че доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си по предявените от него искови претенции за претърпени неимуществени и имуществени вреди, то административният съд правилно е приел, че същите са недоказани и ги е отхвърлил законосъобразно като недоказани и неоснователни.

Неоснователни са и доводите в частта за присъдените разноски за вещо лице по назначената СМЕ. Решението в тази част е правилно и е съответно на разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, според която, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.

Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, приповтаряща разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността в полза на ответника в производството по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК.

По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311/20.11.2018 г., постановено по адм. дело № 235/2017 г. от Административен съд отм. а Загора .

Решението е окончателно.