Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област Д., против Решение №504 от 13.12.2017 г.,постановено по адм. д. № 522 по описа на Административен съд - Добрич за 2017 г. С него е обявена нищожността на писмо с изх.№ ОМП-04-38 от 15.08.2017 г. на областния управител на област Д.. Наред с това, настоящият касационен жалбоподател е осъден да заплати на кмета на О. Д сума в размер на 400, 00 лв. разноски по делото.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тези твърдения.Твърди се, че писмото на областния управител не е индивидуален административен акт и то е издадено от административния орган в изпълнение на задълженията му по чл. 64, ал. 1, т. 1 и чл. 65 от ЗЗБ (ЗАКОН ЗА З. П. Б.).Писмото е с цел осъществяване на превантивни мерки, недопускане или намаляване на последиците от бедствия. Затова се извършва превантивен контрол и оглед на всички язовири с цел превенция и контрол и затова е изпратено писмото.То не съдържа белезите на индивидуален административен акт съгласно определението дадено от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК.Иска се отмяната на съдебното решение.В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява и не взема становище.

Ответникът – кметът на О. Д оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор.По същество моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебно заседание пред настоящия съд също не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на...