Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б.д против решение № 2091 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 646/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт.

Ответницата М. Джалил от [населено място], в отговор от 23.05.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.

С решение № 2091 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 646/2018 г., Административен съд – Благоевград е отменил решение № 1040-01-117 от 23.07.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б.д и потвърденото с него разпореждане № 011-00-1924-3 от 28.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Б.д.

Спорът пред първоинстанционния съд е изцяло правен и се е свеждал до размера на месечното обезщетение за безработица на М. Джалил и дохода от кой осигурителен период следва да бъде взет като база за изчисляването му. Въпросът е изрично уреден в чл. 62 от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския...