Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "И”ЕООД, с което е нарушена разпоредбата на чл. 107р, ал. 2 от КТ. Прието е също, че "С"ЕООД на "С"ЕООД на услуги по договор за лизинг на персонал. Административният орган не е изискал и приложил към преписката копие от трудовия договор на лицето Н.Д.

С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че споразумението от 05.01.2017 г. не съдържа посочените по-горе задължителни реквизити и не представлява договор по смисъла на чл. 107у, ал. 1 от КТ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че реалното извършване на услугата по договора за лизинг на персонал е обусловено не само от наличието на реални фактически действия по престирането на труд, но и от правното действие на трудовите договори. Ако в трудовия договор не е уговорено, че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател, то правоотношенията между работодател и работник биха били като при типичния трудов договор. Съобразно приложените доказателства се налага извода, че в обекта се осъществява единствено работата, осигурена от предприятието "Р"ЕООД, който е поел задължение да управлява обекта, от свое име и за своя сметка, по силата на договореностите си с възложителя "Сутрейд" ЕООД, срещу възнаграждение. Дружеството "Сутрейд" ЕООД не е действало в качеството на "Предприятие, ползвател" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на КТ, поради което за него не са съществували всички произтичащи задължения от раздел VIIв от КТ.

По изложените съображения обжалваното решение не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1682 от 09.08.2018...