Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В.С, от [населено място],обл.Плевенска, против решение № 510 от 24.07.2018г. по адм. дело №504/2018 год. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-14-38/08.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените оплаквания се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът – директора на ТП на НОИ - Плевен, чрез гл. юрисконсулт Е.Р, изразява становище за неоснователност на подадената касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен е решение № 2153-14-38/08.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 2113-14-98-2/19.03.2018 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен, с което е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.С.С е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на съдопроизводствените правила, и материалния закон и целта му. Изложени са подробни мотиви, че в случая административния орган правилно е установил фактите и е достигнал до обоснован извод, че стажът на жалбоподателя придобит в периода...