Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 246 от 07.08.2018 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК по административно дело № 247/2018 г., Административен съд – С. З е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д.Д от [населено място] против заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, потвърдена с решение № 24-РД06-0011/28.05.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. З.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Д.Д, действащ чрез процесуалния представител адв. М.М.Т се, че постановеното решение е неправилно, необосновано, и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложен е довод, че обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства за здравословното състояние на Д.Д и нуждата от спешно и неотложно оперативно лечение, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и неправилни правни изводи за липсата на потребност по смисъла на чл. 16 от ППЗСП (Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ)) за отпускане на социална помощ. Направено е искане за отмяната на оспореното съдебно решение и уважаване на жалбата срещу издадения административен акт.
Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – С. З е била заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, потвърдена с решение № 24-РД06-0011/ 28.05.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. З, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ЗСП) и чл. 28, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), на Д.Д от [населено място] е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП, тъй като няма доказана инцидентно възникнала нужда. Недоволен от това, Д.Д е обжалвал заповедта по административен ред. След преценка на доказателствата, съдържащи се в образуваната преписка и въз основа на установената фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, горестоящият административен орган е приел, че за заявителя Д.Д не е възникнало право на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не е констатирано наличие на внезапно и инцидентно възникнали за лицето здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. С решение № 24-РД06-0011/ 28.05.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С. З, на основание чл. 97, ал. 1 и чл. 81, ал. 1 от АПК и чл. 13, ал. 5 от ЗСП във връзка с чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, е отхвърлена като неоснователна подадената от Д.Д жалба против заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З. В решението е направен извод, че правилно и законосъобразно с обжалваната заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З е отказано отпускането на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП по подаденото от Д.Д заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018 г.
От фактическа страна по първоинстанционното дело е било установено, че административното производство е започнало по подадено от Д.Д заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018 г., с искане за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП за инцидентно възникнали нужди. Искането е обосновано с наличието на неплатени здравни осигуровки за периодите на 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г. Въз основа на подаденото заявление и на посочените в него обстоятелства, както и служебно събраните доказателства от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З е извършена социална анкета, а на 27.04.2018 г. е изготвен социален доклад. От изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад е било установено, че заявителят Д.Д е неженен, безработен и няма деца под 18 години. Живее с майка си, която е на [възраст], пенсионер, с ЕР на ТЕЛК от 2005 г. и степен на увреждане 80%, и не може да разчита на финансова помощ от близките си. На 26.10.2017 г. лицето започнало работа в „Ембул инвестмънт“ АД на изпитателен срок. След ползване на продължителен болничен е било освободено от работодателя на 18.12.2017 г. Д.Д има издадено ЕР на ТЕЛК с диагноза [диагноза] и дата на инвалидизиране от датата на раждане. Желае операция на очите, в лечебно заведение по препоръка на специалист, която не би могла да бъде осъществена при прекъснати здравни осигуровки. В социалния доклад е посочено, че през годините Д.Д е кандидатствал и многократно е подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З: получавал е месечна парична помощ, както и целева помощ за отопление. След преценка на всички обстоятелства от социален, битов и здравен характер е било обосновано становище, че не се следва отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП – здравните осигуровки за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и до момента за 2018 г. са поети от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, а останалата част от незаплатените здравни осигуровки не представлява инцидентно възникнал проблем по смисъла на чл. 16 от ППЗСП и не е причина на лицето да бъде отпусната еднократна помощ.
По първоинстанционното дело са били представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З и на потвърждаващото заповедта решение № 24-РД06-0011/28.05.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С.З.К доказателства са били приети и представените от Д.Д амбулаторни листи от 25.06.2018 г. и от 02.07.2018 г. и резултати от извършени на 10.07.2018 г. изследвания и диагностика.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗСП българските граждани са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности. Отпускането на социална помощ се прави по отношение на нуждаещи се лица, но на конкретно основание, регламентирано в българското законодателство. За да се отпусне такава, специализираните органи следва да установяват наличието на конкретна необходимост и реализация на хипотезата на нормативна разпоредба, предвиждаща отпускането на конкретен вид социална помощ. Общото твърдение за необходимост от подпомагане не може да бъде основание за разходване на средства от бюджета в полза на когото и да било. Необходимостта следва да е установена по несъмнен начин и да съответства на предвидените основания по закон. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни. Няма спор, че Д.Д е кандидатствал за отпускане на еднократна помощ. Според ал. 4 на този член условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с Правилник за прилагане на този закон, с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика, или при преценка за основателността на искането следва да се вземе предвид именно ППЗСП, посочен от ответната страна в процесния акт при визиране на правното основание за издаването му. Общото право на еднократна помощ е регламентирано в разпоредбата на чл. 16 от ППЗСП, според която за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно, като еднократната помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход се определя със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице.
Административен съд – С. З е приел, че за да претендира, че има правата по чл. 16 от правилника, Д.Д е следвало да докаже, че по отношение на него са възникнали инцидентно здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Първоинстанционният съд е възприел обосновано становището на ответната страна, че заявителят не е доказал наличието на такива предпоставки, поради което и правилно му е отказано отпускането на еднократна социална помощ. В настоящата хипотеза искането за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за инцидентно възникнали нужди в подаденото заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018 г. Д.Д е мотивирал с наличието на неплатени здравни осигуровки за периодите 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г.
Правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че нито заявената за подпомагане потребност е от категорията на посочените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП потребности, обуславящи отпускането на еднократна социална помощ, нито може да бъде определена като инцидентно възникнала такава. По делото безспорно се е установило от изготвения съгласно Приложение № 2 към чл. 28 от ППЗСП Социален доклад от 27.04.2018 г., обективиращ констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите от извършената социална анкета, че пропуснатите здравни осигуровки на Д.Д за 2015 г., 2016 г. и 2018 г. ще бъдат заплатени от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З на база подпомагането с месечни парични помощи и целеви помощи за отопление, които Динев е получавал през посочените години. В случая обстоятелството, че здравните осигуровки за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и до момента за 2018 г. ще се поемат от Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, налага обоснования извод за изключване наличието на потребност за Д.Д от заявеното подпомагане и съответно на материалноправно основание за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за заплащането на здравните осигуровки за периодите на 2015 г., 2016 г. и 2018 г.
Правилен е изводът на административния съд, че останалата част от сочените като незаплатени здравни осигуровки /за 2013 г. и за 2014 г./, не представляват инцидентно възникнала потребност по смисъла на чл. 16 от ППЗСП – внезапно настъпила, непредвидима, неочаквана или извънредна нужда за отпускането на еднократна социална помощ. В настоящата хипотеза не се установява настъпването на случайно внезапно непредвидено събитие, което би могло да доведе и е довело до такава нужда. Необходимостта от заплащането на здравни осигуровки няма инцидентен характер. Наличието на еднократност и инцидентност, т. е. непредвидимост на жизненоважните потребности, е определящо изискване при отпускане на еднократната помощ, наред с останалите кумулативно дадени предпоставки. Именно това не е конкретизирал и доказал Д.Д пред административните органи и пред първоинстанционния съд, претендирайки за въпросната помощ за подпомагане.
С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на съда по съществото, че по отношение на Д.Д не е налице сочената в подаденото от лицето заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018 г. инцидентно възникнала потребност, като материалноправна предпоставка за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗСП във връзка с чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. В този смисъл по отношение на обжалваната заповед № ЗСП/Д-СТ/391/02.05.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З, законосъобразно е прието от съда, че се явява постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Обоснован е изводът на административния съд относно представените пред него от Д.Д в съдебното производство амбулаторни листи от 25.06.2018 г. и от 02.07.2018 г., и фактури от 11.06.2018 г. и от 20.06.2018 г. за заплатени от Динев суми за медицински преглед и за закупуване на диоптрични стъкла и диоптрична рамка и резултати от медицинско изследване от 10.07.2018 г. Непротиворечиво се е установило, че в подаденото от Динев заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018 г. за отпускане на еднократна социална помощ, нито е посочено, нито е обосновано наличието на инцидентно възникнала здравна потребност, свързана с необходимост от провеждането на специализирани медицински прегледи, медицински изследвания и оперативно лечение на очите. Към момента на образуването и провеждането на административното производство не само че не е било обосновано съществуването на здравословен проблем и необходимостта от лечение, но не е било доказано и наличието на твърдяната пред съда като инцидентно възникнала здравна потребност, за задоволяването на която лицето има нужда от еднократно подпомагане по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
Представените за първи път едва в хода на съдебното производство медицински документи за извършени медицински прегледи и медицински изследвания на Д.Д и документите, удостоверяващи направени от лицето разходи във връзка с осъществената медицинска диагностика и предприетото лечение, не представляват доказателства, установяващи, че към момента на образуването на административното производство и произнасянето на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З по подаденото от него искане за отпускане на еднократна социална помощ, за лицето е била налице инцидентна възникнала здравна потребност, обуславяща правото му на социално подпомагане по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.Уено е по делото, че всички посочени документи /амбулаторни листи, медицински изследвания, фактури/, касаят медицински прегледи и медицински изследвания, извършени и заплатени близо два месеца след подаденото от Д.Д заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/391 от 25.04.2018 г. с искане за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП и съответно след произнасянето по това искане с оспорената заповед № ЗСП/Д-СТ/391 от 02.05.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З.
Предвид гореизложеното неоснователно е и твърдението, че обжалваната заповед е издадена без да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно релевантни факти и обстоятелства за здравословното състояние на Д.Д и нуждата от спешно и неотложно оперативно лечение, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и неправилни правни изводи за липсата на потребност по смисъла на чл. 16 от ППЗСП за отпускане на социална помощ.
Верни са правните изводи в оспореното решение, че представените от Д.Д доказателства за извършени след издаването на обжалваната заповед медицински прегледи и изследвания и направени разходи във връзка с това, не доказват наличието на нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК и на инцидентно възникнала здравна потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП към момента на сезирането и произнасянето на компетентния административен орган. Поради това тези доказателства и фактите и обстоятелствата, които установяват, са ирелевантни за преценката за материалната законосъобразност на обжалваната заповед.
В случай, че Д.Д има необходимост от допълнителни средства за покриване на направените разходи за медицински прегледи и медицински изследвания, съответно за покриване на предстоящи разходи във връзка с предписаното лечение на диагностицираното заболяване, няма процесуална пречка лицето да подаде ново заявление за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП или на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за задоволяване на здравните си потребности, при което, след като бъде извършена нова социална анкета и преценка дали той отговаря на материалноправните изисквания и условия за социално подпомагане, да му бъде отпусната съответната социална помощ. Правната възможност за подаване на ново искане за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП може да бъде подадена във всеки един момент от възникване на необходимостта от подпомагане и не се преклудира с настоящия отказ на административния орган.
Изложеното по-горе обуславя правилността на преценката на Административен съд – С. З, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, съдържа всички необходими реквизити, включително фактически и правни основания за издаването си. При издаването й е спазена процедурата, предвидена в правните норми, като административният орган е проверил наличието на релевантни към подаденото заявление факти, организирал е проучване на място, съставил е протокол от него и е основал изводите си на изготвен и приложен към преписката социален доклад. Установените от него факти не са оспорени от жалбоподателя. Отказът на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – С. З е законосъобразен, тъй като заявителят не е доказал наличието на основания за отпускането на исканата от него помощ. Обсъжданата заповед съответства и на целта на закона - социалното подпомагане да бъде реализирано в полза на реално нуждаещи се хора, като при това се отчита и интересът на държавата и обществото, който изисква разходите от бюджета за социални помощи да бъдат социално и нормативно оправдани. Съгласно тези съображения правилно първоинстанционният съд е приел оспорената заповед за действителна и законосъобразна, а подадената срещу нея жалба за неоснователна.
Това налага извод, че решението на Административен съд – С. З е правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на доказателствата и на относимите материалноправни разпоредби при спазване на дължимата съдопроизводствена процедура. Решаващият съдебен състав правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. За да се обоснове законосъобразността на оспорената заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, административният съд е установил релевантните за спора факти, подведени към материалноправните норми и обосновано е приел за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта.
Предвид изложеното се налага извод за законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Д.Д отпускане на търсената от него еднократната помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 от 07.08.2018 г. по административно дело № 247/2018 г. на Административен съд – С. З.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.