Производството е образувано по молба, подадена от И.В от [населено място] за отмяна и прогласяване на нищожност на Решение № 2516 от 26.11. 2015г. по административно дело № 1568 от 2015г. на Административен съд Варна, Решение № 3610 от 21.03. 2018 г. по адм. дело № 961/ 2016 г. на Върховен административен съд и Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по Конституционно дело № 2/ 2017 г. на Конституционния съд.

Молителят счита, че решенията са постановени в противоречие със специалните разпоредби и са нищожни, и иска тяхната отмяна.

С допълнителна молба от 16.01.2019 г. на основание чл. 239, т. 2 от АПК се иска отмяна, както и прогласяване на нищожността на решенията, тъй като са основани не на реални установени факти, а на фиктивни законодателни норми.

М. В в съдебно заседание поддържа подадената молба за отмяна. В представеното писмено становище моли да се прогласи нищожността на решението на АС Варна и ВАС.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в писмено възражение, подадено чрез М.К– главен юрисконсулт, моли да се остави без разглеждане искането за отмяна и за прогласяване на нищожност на решенията на адм. съд, ВАС или при условията на евентуалност да се отхвърли искането като неоснователно.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

1. Искането за обвяване нищожност и отмяна на решение на Конституционния съд е процесуално недопустимо, тъй като актовете на този съд по чл. 151, във вр. с чл. 149 от Конституцията не подлежат на обжалване. Същите не могат да бъдат оспорени пред адм. съдилища - чл. 128, чл. 132 от АПК.

Решението на КС е окончателно и задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 5 и 6 от Закон за Конституционен съд (ЗКС).

Съответно в тази част молбата, подадена от И.В следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство в тази част се прекрати - чл. 215, т. 4 АПК.

2. Искането за обявяване нищожност на решенията на АС Варна и ВАС не е подсъдно на настоящата съдебна инстанция.

Съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на подсъдните на Върховния административен съд. В чл. 132, ал. 2, т. 1- 8 от АПК са изчерпателно изброени производствата подсъдни на ВАС, като в тях не попадат исковете за нищожност на съдебни актове.

Предявеният иск е с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. Съгласно чл. 128 а, ал. 2 АПК тези искове се подават пред съответния административен съд. Неговото решение подлежи на касационно обжалване - чл. 128 а, ал. 3 АПК.

Посочената разпоредба определя родовата подсъдност, но не и местната, за която липсва специална уредба. Затова за нея е приложима общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 АПК, според която делата се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В случая адресат на акта, по повод на който е постановено съдебното решение, чиято нищожност се иска е И.В, чийто постоянен адрес е в [населено място]. Затова при приложението на чл. 133, ал. 1 АПК спорът е местно подсъден на Административен съд Варна.

Предвид посочените разпоредби искът за установяване на нищожност на на решенията е подсъден на съответния административен съд. Тази подсъдност е задължителна по аргумент от разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от АПК и не може да бъде изменяна. Предвид на приетото и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК делото в тази част с искането за обявяване нищожност на решенията следва да се изпрати по подсъдност на надлежния съд, който е Административен съд - Варна.

3. Молбата в частта й, съдържаща искане за отмяна на решенията на Адм. съд Варна и ВАС, предвид соченото в нея основание на чл. 239, т. 2 АПК е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната, на нейния представител, или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Молителката твърди, че са налице престъпни обстоятелства, но не подкрепя твърденията си с доказателства, което прави неоснователно искането й по чл. 239, т. 2 от АПК. Не е достатъчно да се твърди наличието на престъпно обстоятелство, следва същото да е установено по надлежния съдебен ред.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване цитираната хипотеза на чл. 239, т. 2 АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото.

3.1. Що се касае до правилността на мотивите на съда, обосновали неоснователност на жалбата срещу решението на АС Варна, както и тези свързани със законосъобразността на ревизионния акт, това са въпроси извън предмета на настоящия спор. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 от АПК. В това производство са релевантни факти, които биха имали влияние върху резултатът от правния спор, а не служи за преценка на правилността на мотивите на съдебен акт.

Предвид изложените съображения, искането за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

О. Б. Р. молбата, подадена от И.В от [населено място] в частта й с искане за отмяна и прогласяване на нищожност на Решение № 7 от 27 юни 2017 г. по Конституционно дело № 2/ 2017 г. на Конституционния съд и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2909/ 2019 г. на Върховен административен съд в тази му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2909/ 2019г. на Върховен административен съд в частта с искане на И.В от [населено място] за прогласяване на нищожност на Решение № 2516 от 26.11. 2015г. по адм. дело № 1568 от 2015г. на Адм. съд Варна и Решение № 3610 от 21.03. 2018 г. по адм. дело № 961/ 2016 г. на Върховен административен съд и ИЗПРАЩА делото в тази му част по подсъдност на Адм. съд– Варна.

ОТХВЪРЛЯ искането на И.В от [населено място], предявено на основание чл. 239, т. 2 от АПК за отмяна на влезли в сила: Решение № 2516 от 26.11. 2015 г. по административно дело № 1568 от 2015г. на Административен съд Варна и Решение № 3610 от 21.03. 2018 г. по адм. дело № 961/ 2016 г. на Върховен административен съд. Решението не подлежи на обжалване.