Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, подадена чрез редовно упълномощен юрисконсулт Панчева, срещу Решение № 9 от 31.01.2018 г., постановено по адм. дело № 342/2016 год. по описа на Административен съд – Ловеч. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 предл. първо и трето от АПК. Твърди се, че в производството пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, че съгласно представения бизнес план, се кандидатства за подпомагане на инвестиционна дейност, свързана с производство и преработка на собствени земеделски продукти – животинска тор от червен калифорнийски червей, като този продукт отговаря на изискването на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., издадена от Министъра на земеделието и храните за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9), да е включен в Приложение №1 към тази наредба, но не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 9 регламентираща отпускането на помощ само в случай, че продуктите по приложение №1 са в обхвата на Приложение №1 по член 38 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС). Административния орган, с оглед факта, че крайният продукт от производството, за което се иска развитие не попада в номенклатурата на земеделските продукти, за които се прилага общата селскостопанска политика, законосъобразно е отказал финансиране по предложения проект по подмярка4.1. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответната по жалбата страна разноски.
Ответникът – И.П, чрез процесуалния си представител адв.. С, с писмен отговор по касационната жалба се твърди, че същата е неоснователна и недоказана. Правилно съда приел, че калифорнийския червей, както и произвежданият от него биотор попадат в обхвата на Приложение №1 по член 38 от ДФЕС. Моли жалбата да се отхвърли изцяло. Оспорва възражението за прекомерност на разноските направени в първоинстанционното производство, отправено от жалбоподателя.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима и основателна. Излага доводи по същество.
Производството пред Административен съд Ловеч е било образувано по жалба на И.П против заповед № 03-РД/3323 от 30.11.2016 г., издадена от изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане с ИД № 11/04/1/02643 от 04.06.2015 год. по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, заповедта е отменена като незаконосъобразна. В полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 5810 лева.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, предвид чл. 11, ал. 2, т. 4 и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ). Съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа правни и фактически основания в съответствие с изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. Изводът, че подаденото от Петров заявление за подпомагане ИД № 11/04/1/02643 не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 2 и ал. 3, чл. 32, ал. 1, т. 2 и чл. 32, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, бил мотивиран с факта, че калифорнийските червеи попадат в обхвата на приложение № 1 по чл. 38 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз), но продуктът биотор в резултат на тяхното отглеждане е извън обхвата на Приложение № І от ДФЕС, поради което искането за предоставяне на финансова помощ за активите, за които се кандидатства – комбиниран багер-товарач, товарен автомобил и ван е било прието за недопустимо. Съдът е приел, че след като според заключението на допуснатата съдебно - ветеринарномедицинска експертиза биоторът е непреработен продукт от животински произход, получен в резултат на нормалната жизнена дейност на калифорнийския червей, то съгласно параграф 1, т. 33 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 9 от 21.03.2015 год. попада в списъка на допустимите непреработени земеделски продукти по чл. 5, ал. 2 от Приложение 1, раздел "Животновъдство". Била е назначена и приета и съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че с техническите си характеристики, комбинираният багер-товарач отговаря на изискванията и намеренията на земеделския стопанин да го полза при изкопаване и товарене на оборска тор, тъй като предназначението му е такова. Според съда, неправилно административният орган е приел, че товарният автомобил и ванът са недопустими за финансиране, тъй като не са специализирани земеделски транспортни средства и не попадат в обхвата на чл. 32, ал. 1, т. 9 от Наредба № 9, защото според легалната дефиниция на § 1, т. 12 от ДР на Наредба №9 „земеделска техника „ е техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколтата, като: трактори, самоходна техника – колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др.) и друг вид самоходни машини и сменяема прикачна техника. Преценено е, че за да определена една техника като земеделска, е необходимо тя да е съобразена с конкретния проект, предмет на съответното заявление за финансиране и да е отчетено действителното й предназначение, каквото е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, че машините от конкретния вид отговарят на изискванията и хактеристиките за справяне със задачите съгласно бизнес плана на жалбоподателя Петров.
С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 03-РД/3323 от 30.11.2016 г., изпълнителният директор на ДФЗ, на основание 20а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), чл. 5, ал. 2 и ал. 3, чл. 32, ал. 1, т. 2 и чл. 32, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, е отказал изцяло да бъде финансирано подаденото от И.П заявление за подпомагане ИД № 11/04/1/02643 от 04.06.2015 год.
Касационната жалба като подадена от страна в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е формулирал необоснован и неправилен извод относно незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт.
При регулиране на конкретния вид отношения са въведени ясни критерии, съблюдаването на които да даде възможност на решаващия орган да формулира извод за спазването на относимите към съответното финансиране правила и ограничения.
Не се спори от страните, че заявлението за подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените разходи, определени в наредбата - чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 год.
Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 год., финансова помощ се предоставя на земеделски стопани за инвестиции в техните стопанства, пряко свързани с една или няколко от дейностите по първично селскостопанско производство и съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба, а в ал. 2 е предвидено, че земеделските продукти по ал. 1 могат да бъдат само продукти, включени в приложение № 1 и памук, с изключение на тютюн, риба и аквакултури. В ал. 3 е регламентирано, че финансова помощ се отпуска само в случай, че продуктът е памук или продуктите по приложение № 1 са в обхвата на приложение № 1 по чл. 38 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) .
Действително в т. 12 на приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 год. е включен и калифорнийския червей, а видно от наименованието на съответния раздел в него са включени и непреработените продукти, получени в резултат на отглежданите животни, т. е. в това приложение е включен и получавания в резултат на отглеждането му непреработен тор. Както по – горе беше описано, за да е допустимо финансиране е нужно продукта да попада не само в Приложение № 1 към чл. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 год., но и в обхвата на Приложение І по чл. 38 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) .
Неправилно първоинстанционния съдебен състав е преценил, че продукта, получаван в резултат на отглеждането на калифорнийски червей попада в групата животински продукти, които не са посочени или включени другаде, описани в Приложение № І към чл. 38 от ДФЕС под номер 05.15, според Брюкселската номенклатура, Заключението на назначеното по делото вещо лице в тази си част е неправилно и за преценка на това обстоятелство не са нужни специални знания, тъй като въпроса е от правен характер. Приложението включва списък от стоки, по отношение на които е допустимо финансиране при наличието на разработени механизми от държавите членки. Този списък не включва целия обем от стоки, включени от Брюкселската номенклатура, а е ограничил такива, които ЕС е приел за значими във връзка с развитието на водената обща селскостопанска политика. Под номер 05.15 от номенклатурата изрично са вписани животински продукти, които не са посочени или включени другаде. За да са допустими за подпомагане дейности, свързани с производството на тор от калифорнийски червей, следва този продукт да не е посочен или включен другаде в номенклатурата и за да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт на това основание, съдът е следвало да се убеди в спазването на това изискване. След като не е сторил това е постановил от една страна несъобразен със събраните по делото доказателства акт, а от друга е формулирал неправилен извод за несъответствие на оспорената заповед с приложимите материално правни норми. При запознаване със съдържанието на Брюкселската номенклатура /применувана на Комбинирана номенклатура/ се установява, че в същата под код 3101 00 00 са описани „торове от животински или растителен произход, дори смесени помежду си …………“, т. е. получавания във конкретната ферма продукт, макар и да попада в Приложение № 1 към чл. 5 ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 год., то не попада в обхвата на продуктите, включени в Приложение I към чл. 38 от ДФЕС. Както състави на ВАС са отбелязвали в постановени по идентични случаи актове, предназначението на списъка по Приложение № I към чл. 38 от ДФЕС е да опише по вид селскостопанските продукти, за които се прилагат правилата на Общия пазар и се ползват номерата на стоките по Брюкселската /Комбинираната/ номенклатура, без да е налице пълна идентичност между описаните в нея и приложението /Реш. № 11927/11.11.2015 г. по адм. д. № 13557/2014 год. на ВАС, Реш. 9145/30.07.2015 г. по адм. д. № 11792/2014 год. на ВАС и др./.
При липсата на данни за изпълнение на изискванията на чл. 5 ал. 3 от Наредба № 9, административния орган е формулирал правилен и обоснован извод за недопустимост на търсеното от първоначалния жалбоподател финансиране, а от там и за основание за постановяване на отказ по подаденото заявление № 11/04/1/002643 от 04.06.2015 год.
При липсата на данни за допустимост на за финансиране на конкретната дейност, обстоятелствата, свързани с изпълнение на изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 год. за допустимост на разходите в рамките на земеделското стопанство за закупуване, включително чрез финансов лизинг и/или инсталиране на нови машини, съоръжения и оборудване, необходими за подобряване на земеделския производствен процес, включително за опазване компонентите на околната среда, получаване на топлинна и/или електроенергия, необходими за земеделските дейности на стопанството и подобряване на енергийната ефективност, съхранение и подготовка за продажба на земеделската продукция са ирелевантни за производството и не следва да се обсъждат в хода на настоящото производство.
Предвид описаното и при извод за липса на данни за допуснати при издаването на Заповед № 03-РД/3323 от 30.11.2016 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” нарушения на материалния закон и приложимите в случая процесуалноправни норми, решението за отмяна на оспорения пред първоинстанционния съд акт е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло, включително в частта, касаеща присъждане на разноски в полза на жалбоподателя И.П.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9 от 31.01.2018 год. по адм. д. № 342 по описа на Административен съд – Ловеч за 2016 год.
ОТХВЪРЛЯ предявената от И.П от [населено място] жалба срещу Заповед № 03-РД/3323 от 30.11.2016 год. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с която е отказано финансиране по заявление за подпомагане с № 11/04/1/002643 от 04.06.2015 год.
ОСЪЖДА И.П от [населено място] с [ЕГН] да заплати на Държавен фонд “Земеделие” сумата общо в размер на 200 (двеста) лева, представляваща направени от ДФ „Земеделие“ разноски за юрисконсултско възнаграждение пред две съдебни инстанции. Решението е окончателно.