Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.В, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение №1942/02.10.2018 г. по адм. дело №3645/2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД 11 -10611/17.11.2017 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Пловдив. Касаторката поддържа в касационната жалба и в писмена защита, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила, иска отмяната му, отмяна на заповедта или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС, иска присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на Величкова - "младши експерт", отговарящ за издаване на скици за поземлени имоти, е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по - долен ранг за срок от шест месеца" на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.), за това, че на 22.08.2017 г. е издала скица на имот на лице, което не е собственик на процесния имот, наследник на вписания като собственик или пълномощник без заявление за издаване, без удостоверение за наследници или пълномощно и без квитанция за заплатена държавна такса - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДСл., представляващо неспазване на кръга на служебните правомощия по смисъла на чл. 89, ал. 2 ЗДСл. Съдът е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, спазена е процедурата по издаването й, включително и относно дисициплинарния съвет и даването на обяснения, наложеното наказание е в минимален размер и отчита освен тежестта на извършеното нарушение и обстоятелството, че жалбоподателката не е наказвана дисциплинарно до момента на извършване на нарушението. Решението е правилно като краен резултат.

Твърдението на касатора, че е налице непълнота на доказателства, не сочи на касационно основание предвидено в чл. 209 АПК. Жалбоподателката не е правила искане пред първоинстанционния съд за разпит на началника, подписал скицата. Всички направени от нея искания по даказателствата ( л. 62 -63) са уважени. Предвид дадените от самата жалбоподателка обяснения в дисциплинарното производство( л. 12) - а именно, че е издала скицата, защото лицето, което я поискало е "редовен и коректен клиент" и е разчитала впоследствие да и даде необходимите документи, което се потвърждава и от получилия скицата, разпитан като свидетел в първоинстанционното производство, не сочи на необходимост от разпит на началника й, подписал скицата, за изясняване на обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение. Нарушението се отличава със значителна тежест, тъй като създава предпоставки за застрашаване на упражняването на правото на собственост от титуляра на вещното право, поради което преценката на АС за съразмерност на наказанието е правилна.

Правилна е и преценката на АС за правилна квалификация на деянието като неспазване на кръга на служебните правомощия по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК относно материалноправната законосъобразност на решението, ВАС констатира допусната ЯФГ в цифровото изписване в заповедта на състава на нарушението като чл. 89, ал. 2, т. 2 ЗДСл. вместо чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл., но намира че тя не води до материално правна незаконосъобразност на заповедта, тъй като волята на дисциплинарно наказващия орган е очевидна от изписания словом състав на дисциплинарно нарушение

Решението не страда от посочените в касационната жалба касационни основания и няма основания за отмяната му, констатирани при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1942/02.10.2018 г. по адм. дело №3645/2017 г. на Административен съд - Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.