Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от областния управител на област П. срещу решение № 1512 от 31.08.2017 г., постановено по адм. д. № 603 / 2017г. по описа на Административен съд – Пловдив. Касаторът твърди неправилност на решението поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло решението на ОбС - Кричим като незаконосъобразно.

Касационният жалбоподател, областният управител на област П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Общински съвет - Кричим, редовно призован, се представлява от адв.. Д, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на съдебния акт. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по оспорване на областния управител на област П., обективирано в негова Заповед № АК-04-1/27.02.2017г., срещу Решение № 155 по Протокол № 15 от 24.01.2017г. на Общински съвет – Кричим, потвърдено на основание чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) / ЗМСМА/ с Решение № 165 по Протокол № 16/14.02.2017 г. на общинския съвет.

А. Р № 155 по Протокол № 15 от 24.01.2017г. на Общински съвет – Кричим, потвърдено с Решение № 165 по Протокол № 16/14.02.2017 г., е със следното съдържание :

На основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) във вр. с чл. 35, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), чл. 45 и чл. 46 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Общински съвет - Кричим одобрява пазарна оценка, изготвена от лицензирания оценител инж. И.С съгласно Сертификат за оценителска правоспособност рег. № 100100044 от 14.12.2009г. и определя пазарна оценка за продажба на земи – частна общинска собственост, върху които е учредено право на строеж за един квадратен метър по зони, както следва : Зона А- 18 лв Зона Б- 16 лв.

С обжалваното пред ВАС съдебно решение административния съд е отхвърлил изцяло оспорването на областния управител срещу потвърденото при прегласуване по смисъла на чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА Решение № 155 по Протокол № 15 от 24.01.2017г. на Общински съвет – Кричим.

За да стигне до този правен резултат, съдът е заключил, че е сезиран с допустимо оспорване, доколкото първоначално областният управител е върнал решението за ново обсъждане от ОбС-Пловдив по реда на чл. 45, ал. 4, предл. първо от ЗМСМА, такова обсъждане е проведено в срока по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА и върнатото решение е прието повторно с последващо решение № 165/14.02.2017г., обжалвано в срока по чл. 45, ал. 11 от ЗМСМА.

АС-Пловдив е приел, че атакуваното решение на общински съвет – Кричим е постановено от компетентен по закон орган, при спазване на изискуемата процедура за приемането му / надлежно свикване за заседанието на общинския съвет, наличие на изискуем кворум и мнозинство / и в съответствие с материалноправните разпоредби, посочени като основание за издаването му.

Съдът е заключил, че решението на ОбС - Кричим е постановено при спазване разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ), доколкото изцяло е спазено изискването на изр. второ от този законов текст – с акта на общинския съвет се определят базови пазарни цени на имотите – частна общинска собственост, предназначени за продажба на правни субекти, упражнили върху тях валидно отстъпено им право на строеж, като тези цени са одобрени при спазване изискванията на чл. 22 от ЗОС - т. е. въз основа на изготвени от лицензиран оценител пазарни цени. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 46 от общинската Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, съгласно която при молба за закупуване на дворното място, подадена от физическо или юридическо лице, изградило обект въз основа на надлежно отстъпено му право на строеж върху общински имот, не се провежда търг или конкурс, а кметът на общината издава заповед и сключва договор за продажба на земята по цена, определена от лицензиран оценител и одобрена от общинския съвет. Въз основа на представени по делото решения на същия ОбС - Кричим за утвърждаване на годишна програма на общината за разпореждане с общински имоти и за определяне на усреднени пазарни цени по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, административният съд е заключил, че оспореното решение определя само прогнозни пазарни цени, с цел остойностяване на прогнозния размер на общинските приходи при продажба на включените в Годишната програма частни общински имоти. Наличието на оспореното решение по никакъв начин не подменяло законовото изискване във всеки конкретен случай на продажба да се изготвя отделна оценка за продажба на подробно индивидуализиран като местоположение, квадратура и граници общински недвижим имот, която оценка също да съответства на изискванията на чл. 22 от ЗОС. Съдът е приел за неоснователни развитите в оспорването на областния управител доводи за немотивираност и необоснованост на определената от лицензирания оценител цена за кв. метър на общинските земи по зони, тъй като от представения към делото Оценителски доклад можело да се направи заключение за наличието на такива мотиви. Съдебното решение е неправилно.

Н. Аивен съд –Пловдив е приел, че решението на ОбС - Кричим е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Несъстоятелни са развитите в решението на първоинстанционния съд доводи за това, че оспореното решение само предвиждало прогнозни цени, неприложими или поне – неопределящи окончателно цената на всяка конкретна бъдеща сделка, а посочените в него цени на кв. м. по зони били само с цел преценка на евентуални бъдещи приходи на общината при изпълнение на приетата от Общинския съвет Годишна програма за разпореждане с имоти – частна общинска собственост за 2017 г.

Обосновано касаторът, както в първоначалното си оспорване пред АС - Пловдив, така и в касационната си жалба пред ВАС, развива съображения за това, че атакуваното решение на ОбС - Кричим е незаконосъобразно, тъй като с него се одобрява пазарна цена за бъдещи продажби въз основа на немотивиран и необоснован доклад на представилия го лицензиран оценител. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че оспореният акт на общинския съвет е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречието му с материалния закон. Основателни са развитите от касатора съображения за това, че решението на общинския съвет е базирано на оценителски доклад, който не доказва и не мотивира обстоятелството, че точно такава е пазарната цена на общинската земя в двете зони на община – Кричим, тъй като към този доклад липсват доказателства за правилността на послужилия за определяне на цената метод – методът на сравнение с други, осъществени до този момент пазарни сделки.

Отделно от гореизложеното, решението на ОбС - Кричим е постановено и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗОС, тъй като на първо място – определя усреднени цени на общинската земя - частна общинска собственост с постройка върху нея на основание члц35, ал. 3 от ЗОС, без да се съобразява и да отчита индивидуалните особености на всеки, подлежащ на продажба недвижим имот и, на второ място – без да определя краен срок на действие на така определените цени, което лишава от възможност за контрол върху срока на прилагане на тези оценки и предпоставя възможност за злоупотреба с пазарния принцип при определяне цената за продажба на този вид имоти.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1512 от 31.08.2017 г., постановено по адм. д. № 603 / 2017г. по описа на Административен съд – Пловдив и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по оспорване на областния управител на област - Пловдив, обективирано в негова Заповед № АК-04-1/27.02.2017г, Решение № 155 по Протокол № 15 от 24.01.2017г. на Общински съвет – Кричим, потвърдено с Решение № 165 по Протокол № 16/14.02.2017 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.