Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. срещу решение № 1268 от 7.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1536/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Г.Б от [населено място], чрез адвокат Василева, моли решението да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Пловдив е отменил решение № 2153-15-87 от 17.05.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., с което е отхвърлена жалбата на Г.Б от [населено място] срещу разпореждане № 5501154440/протокол № 2140-15-101 от 28.02.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ гр. П.. Изпратил е преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” за ново произнасяне при съблюдаване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба.
При преценка на събраните доказателства и изложените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема следното:
Твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Разпоредбата на чл. 104, ал. 10 КСО, доп. обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предвижда, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му.
В конкретния случай спорните осигурителни периоди, които са от 3.11.1975 г. до 13.04. 1984 г., от 7.07.1987 г. до 11.08.1987 г. и от 29.09.1987 г. до 1.07.1993 г., са отразени в трудовата книжка и удостоверение обр. УП-3 изх. № 108 от 19.12.2003 г. на ОСПЗ „Механизация и автотранспорт” към АПК „Тракия”. Следователно е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, предложение второ КСО, която допуска свидетелски показания при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя.
Ето защо като е допуснал свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, в контекста на трудовите функции, съдът не е извършил нарушение на цитираната специална норма на Кодекса за социално осигуряване.
Правилни са констатациите на съда, че през цитираните периоди Бакев е работил на фадрома в ОСПЗ „Механизация и автотранспорт” към АПК „Тракия”, която машина, според неоспорената техническа експертиза, е вид трактор с широка кофа в предната част (фронтален товарач) и намира приложение в селското стопанство при товаро-разтоварна дейност на селскостопанска продукция и на силаж в силажни ями, направа на селскостопански пътища, напоителни канали и др.
Видно от съдържанието им, нито в разпореждане[номер]/протокол № 2140-15-101 от 28.02.2017 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”, нито в решение № 2153-15-87 от 17.05.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. са били обсъдени нормите на чл. 66и, в частта й за механизаторите в селското стопанство и чл. 52б ПКТП отм. , която се отнася до механизаторите, непосредствено заети в селскостопанското производство - трактористи, машинисти, комбайнери, багеристи. В трудовата книжка има правоъгълни печати и отделно заверка на правоприемника, че ОСПЗ „Механизация и автотранспорт” към АПК „Тракия”. След като органите на Териториално поделение на НОИ гр. П. не са изложили мотиви за приложимостта на тези относими към спорните периоди норми, то те са допуснали съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на актовете им по чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Както в трудовата книжка, така и в и удостоверение обр. УП-3 изх. № 108 от 19.12.2003 г., трудът през спорните периоди е отразен от работодателя-осигурител като такъв от втора категория, независимо от посочените различните текстове от ПКТП. След като предложението на последния не е задължително за органите на НОИ, то те са били длъжни да изложат мотиви относно хипотезите, приложими за механизаторите в селското стопанство.
Стигайки до правни изводи за незаконосъобразност на процесното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на Териториално поделение на НОИ гр. П. се присъжда сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1268 от 7.06.2018 г., постановено по адм. д. № 1536/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Второ отделение, VII състав.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр. П., ул. „Л. К” № 7 да заплати на Г.Б от [населено място], [адрес]сумата 450 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.