Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина против решение № 2722 от 23.04.2018 г. по адм. дело № 297/2018 г. на Административен съд – София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост.

Ответната страна – Р. Б. К, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът – В. Я. Е, чрез назначения му от съда особен представител адв.. П, в съдебно заседание оспорва жалбата.

Ответниците - Я. Е. Е, Г. Е. Е и Ц. В. К-Енчева не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Административен съд – София-град, по жалба на Р. Б. К, е отменил заповед № ЗД-Д-С-СЛ-043/01.12.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина, гр. С., с която на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт) и чл. 33, ал. 1 и 2 от Правилник за прилагане на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ППЗЗДт) е наредено временно настаняване на малолетното дете В. Я. Е, [дата на раждане], в семейство на близки и роднини (Г. Е. Е и Ц. В. К-Енчева) до настъпване на законова причина за промяна на предприетата мярка и/или до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. Заповедта е оспорена по административен ред и с решение № 22-РД-06-0271/18.12.2017 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – София...