Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик, срещу решение № 173 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 173/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което Областна дирекция (ОД) на МВР Пазарджик е осъдена да заплати на Б.Г, обезщетение в размер на 200 лева, за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар по АНД № 1958/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното й заплащане, както и разноски по делото в размер на 310 лева, като е отхвърлено искането на Б.Г за присъждане на законна лихва върху сумата на обещетението, считано от 02.10.2017 г. до 05.02.2018 г.

В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение и се иска неговата отмяна. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът – Б.Г, чрез своя процесуален представител - адв. Г.Г, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция, съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие от 17.04.2018 г.

Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Административният съд е сезиран с иск от Б.Г, да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да му заплати сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи...