Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Р., чрез юрисконсулт Т.Й, против решение № 32/04.10.2018 г., постановено по адм. дело № 415/2018 г. по описа на Административен съд - Русе, в частта, с която е осъдена да заплати в полза на Р.И законната лихва върху главницата от 300 лева, считано от 24.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Възразява, че лихва върху обезщетение за разноски не следва да се присъжда. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Р.И, чрез адв. В.В, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, постановено е в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Русе е образувано по предявен иск от Р.И срещу ОД на МВР - гр. Р., с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищцата разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 14-1085-002645/20.03.2015 г. на Началник група ПП при ОД на МВР - гр. Р., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

С обжалваното решение Административен...