Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ против решение № 235/07.02.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3587/2017 г. в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 88/06.11.2017 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и по-конкретно разпоредбите, уреждащи спирането на погасителната давност по чл. 172, ал. 1 ДОПК. Касаторът счита, че давностният срок за погасяване задължението за такса по чл. 195б, ал. 2 от ЗВ за 2010 г. е започнал да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г., като на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК давността е спряна за 1 година, във връзка с уведомление по чл. 26 АПК от 08.03.2012 г. С издаването на АУПДВ давността е прекъсната. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването.

Ответникът – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С. З, чрез адв. Е.М оспорва касационната жалба и счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмена защита. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 88/06.11.2017...