Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на [община], депозирана чрез адв.. Д, срещу Решение № 109/20.02.2018 г. по адм. дело № 394/2017 г. по описа на административен съд – Монтана. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Изтъкват се доводи за неяснота на оспореното пред първоинстанционния съд решение, че съдът не е съобразил обстоятелството, че при попълване на залесените площи изпълнителят по договора за обществена поръчка извършвал разходи в цялата площ на съответните имоти. Не бил взет предвид фактът, че не били извършени никакви плащания по подадените от Общината заявки за плащане към ДФ „Земеделие“. Неправилно издателят на административния акт, респективно съдът приели, че в случая приложение намира разпоредбата на чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г. Иска се отмяна на оспореното решение, както и на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции.
Ответната по касационната жалба страна не взема становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на [община], представлявана от Кмета срещу Решение №12/223/00287/302/401 от 24.03.2017г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” [населено място], с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), чл. 34, ал. 1 от Наредба №22/07.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „първоначално залесяване на неземеделски земи” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и §4, ал. 3 от ДР ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ на оспорващия са наложени финансови корекции в три обособени пункта.
С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата на [община] срещу Решение № 12/223/00287/302/401 от 24.03.2017 г. на Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ [населено място] и е осъдил Общината да заплати на Фонда разноски в размер на 250 лв.
За да постанови решението си, съдът е приел, че между ДФ „Земеделие“ и [община] е сключен Договор №12/223/000287 от 14.10.2014г., условията по който са ИЗМЕНЕНИ С ДВА АНЕКСА от 28.09.2015 год. и от 27.11.2015г. Със заявление за плащане по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” по програма за развитие на селските райони (2007-2013), подадено на 19.10.2016 год., [община] е поискала изплащане на суми по описания по - горе договор. Изискана е допълнителна информация от търсещия суми по договора и представяне на съответни документи. През периода 15.11-29.11.2016 год., от съответно длъжностно лице от Държавен фонд „Земеделие” е извършена проверка на място за изпълнение на сключения договор. [община] е надлежно уведомена за извършената проверка и е дадена възможност за представяне на възражения срещу констатациите в 14 - дневен срок. С Уведомително писмо с изх. № 01-0800/3678 от 20.12.2016 г. е открито производството по налагане на финансова редукция в размер на 83188, 93 лава. Акта е получен от Общината на 22.12.2016 год. На 06.01.2017 год. е депозирано възражение с вх. № 01-0800/3678 срещу констатациите за налагане на финансови корекции по договора. След съобразяване на възраженията на оспорващия, е издадено и оспореното пред Административен съд М. Р №12/223/00287/302/401 от 24.03.2017г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), чл. 34, ал. 1 от Наредба №22/07.07.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Първоначално залесяване на неземеделски земи” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и §4, ал. 3 от ДР ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ на оспорващия са наложени финансови корекции в стойността на субсидията в три пункта: за разход „Разходи за попълване – първа година” – 37292, 61 лв. поради неспазване на разпоредбата на т. 4.24 от Договор №12/223/00287 от 14.10.2014 год., за разход „Разходи за отглеждане – първа година – 2 пъти” – 807, 38 лв. поради неспазване на разпоредбата на т. 4.15 във вр. с т. 1.3.4 от договора и в размер на 38099, 99 лева във връзка с допълнителна редукция, съгласно чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 год.
За да мотивира издаването на оспорения административен акт, след извършена административна проверка и проверка на място, административния орган е приел, че в случая е налице неизпълнение на условията на разпоредбите на т. 4.24 и т. 4.15 от Договор №12/223/00287 от 14.10.2014г., което му е дало основание да наложи финансова корекция за разход „Разходи за попълване – първа година” в размер на 37 292, 61 лева, за разход „Разходи за отглеждане – първа година 2 пъти” в размер на 807, 38 лева, като на основание чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2017г. е определил допълнителна редукция в размер на 38 099, 99 лева.
Съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган и в изискуемата по закон форма. Твърденията за неговата незаконосъобразност, поради неспазване на материалния закон, са определени като неоснователни. В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-лесотехническа експертиза, която е била неоспорена от страните и приета от съда като пълна, обективна и изчерпателна. Въз основа на нея е установено, че реално са попълнени 59, 872 дка, като 12, 966 дка от тях са имоти с наклон по-голям от 10 % и 46, 906 дка са с наклон по-малък от 10%. Установено е, че не е налице пълно попълване на описаните горски култури и върху целия признат за допустим за финансиране терен. От назначената съдебно-икономическа експертиза е установено, че съобразно предложените от дружеството-изпълнител на мероприятията цени, размерът на разхода за попълване на установената от предходната експертиза площ е в размер на 4992, 11 лв. Правилно административният орган е съобразил обстоятелството, че одобрен процент на финансовата помощ по договора с ДФ „Земеделие“ е в размер на 70%, въз основа на която е наложена финансова корекция върху така определената като допустима за разход сума. Съдът е взел предвид и данните, изнесени от разпитания в хода на съдебното дирене свидетел Г.Г, който е заявил, че е участвал в изготвянето на доклад, който е съставен впоследствие, и е със съдържание, което да отговаря на Наредбата и да даде основание на фирмата, която извършва попълването, да получи за извършените дейности цялата, предвидена по проекта сума. Прието е за установено, че реално поддържаните и залесени площи са в размер на 670, 774 дка, а не в размер на първоначално заявените 699, 983 дка. Административният орган обосновано приел, че е налице неизпълнение на разпоредбата на т. 4.15. от Договор № 12/223/00287/14.10.2014 г., според която ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция, предмет на договора, по отношение на заявения от него имот. Налице били основанията за приложение на разпоредбата на чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 г., според който при наличието на безспорно установена разлика, надхвърляща 10 %, е наложена финансова корекция в размер на 38 099, 99 лв., представляваща разлика между заявените за плащане от общината разходи в размер на 85 916, 59 лв., при заявен размер на субсидията от 60 141, 61 лв.
Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство имащ интерес от оспорване на неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения:
При произнасянето си, първоинстанционния съд се е съобразил със всички събрани пред него гласни и писмени доказателства, в това число и назначените две експертизи, които са му дали възможност да прецени обосноваността и съобразяването на оспорения пред него административен акт с материалния закон. Безспорно е установено, че мероприятие по попълване за първа година по договора, са направени за 59, 872 дка и същите са на стойност съобразно заложените в първоначалния договор между общината и ДФЗ договор разходи в общ размер 4992, 11 лв. Подадената до административния орган информация, свързана с размера на претендираната сума за изплащане във връзка с това мероприятие е некоректна, тъй като действия във връзка с попълване на залесените неземеделски земи не са извършени върху цялата първоначално декларирана площ от над 699 дка. Безспорно е, че средствата за това мероприятие се дължат единствено и само при безспорно установени действия и то, извършени от търсещия помощ правен субект при необходимост. В този смисъл, показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел, са правилно отчетени от първоинстанционния съд като значими за производството, с оглед информацията за съставен протокол по начин такъв, че да изпълни изискванията за изплащане на цялата предвидена сума, а не на съответстващите на действително извършени действия по попълване част от нея.
Обоснован е изводът и за основателност и законосъобразност на наложената по пункт 2 от решението санкция в размер на 807, 38 лв., тъй като е безспорно установено, че при заявени 699, 983 дка реално първоначално залесяване е извършено върху 670, 783 дка. Предвид установената разлика е редуциран и размерът на дължимата сума по договора между общината и административния орган.
Съобразявайки се с установените по безспорен начин факти и обстоятелства, които не са оспорени от жалбоподателя, в хода на първоинстанционното производство, а и пред настоящата инстанция, правилно е приложена и разпоредбата на чл. 63 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809 от 2014 г. за налагане на финансова корекция в размерите определени в същия.. Финансовата корекция, наложена по пункт 3 от решението на административния орган, е съобразена с изискванията на описания регламент и представлява разликата между заявения размер на субсидията и установения допустим размер на същата. В конкретния случай безспорно е налице разлика, надхвърляща 10% в заявената за плащане сума и сумата, която е платима на бенефициера след проверка на допустимостта на разходите в искането за плащане.
Описаните правни изводи са формулирани на база всички събрани по делото доказателства и водят до единствената възможност за определяне на оспорения административен акт като законосъобразен, поради което решението на първоинстанционния съд се явява обосновано и съобразено с материалния закон.
В хода на производството не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, които до водят до необходимост и възможност от отмяната му.
С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на [община] е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/20.02.2018 г. по адм. дело № 394 по описа на Административен съд – Монтана за 2017 г. Решението е окончателно.