„АСПИКОР“ ООД, гр. П. обжалва Решение №1314/03.07.2018г., постановено по адм. д.№729/2018г. по описа на Административен съд-Бургас, отхвърлящо оспорването му на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ЗМ-1000-151/20.02.2018 г. на началника на М. Б, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ): "запечатване на обект": складово помещение на партерния етаж на хотел „Белвю“, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, стопанисвано от „АСПИКОР“ ООД за срок от 1 месец, считано от изтичане на срока по т. Ill от Заповедта и забрана за достъп до обект - складово помещение на партерния етаж на хотел „Белвю“, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН вр. чл. 1246, ал. 1 и 2 ЗАДС, чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, чл. 1246, ал.З ЗАДС.

Ответникът - началникът на М. Б, не взема участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

При наличието на възприетото в потвърдената от съда заповед фактическо основание - налагане на санкция на търговеца за нарушение в обхвата на изброените в чл. 124а, ал. 1, правомощието по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС на действащия при обвързана компетентност административен орган е упражнено в съответствие с материалния закон. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при наличие на извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание. Административният орган действа при обвързана компетентност, като в конкретния казус законовата предпоставка, посочена по-горе е била налице. На касатора е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в това производство не може да преценява законосъобразността на АУАН и процедурата по издаването му, както и действията на органите на полицията, каквито са оплакванията в касационната жалба. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Неоснователно е и оплакването за несвоевременно издаване на заповедта за налагане на процесната ПАМ, с което бил нарушен принципът за бързина, последователност и предвидимост и постигане целта на закона. Мярката е наложена един ден след издаване на съответното НП. Срокът на същата също е фиксиран от закона – 1 месец, поради което възраженията в касационната жалба относно нарушаване принципа за съразмерност са неоснователни.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1314/03.07.2018г., постановено по адм. д.№729/2018г. по описа на Административен съд-Бургас Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

„АСПИКОР“ ООД, гр. П. обжалва Решение №1314/03.07.2018г., постановено по адм. д.№729/2018г. по описа на Административен съд-Бургас, отхвърлящо оспорването му на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ЗМ-1000-151/20.02.2018 г. на началника на М. Б, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ): "запечатване на обект": складово помещение на партерния етаж на хотел „Белвю“, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, стопанисвано от „АСПИКОР“ ООД за срок от 1 месец, считано от изтичане на срока по т. Ill от Заповедта и забрана за достъп до обект - складово помещение на партерния етаж на хотел „Белвю“, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, на основание чл. 22 и чл. 23 ЗАНН вр. чл. 1246, ал. 1 и 2 ЗАДС, чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, чл. 1246, ал.З ЗАДС.

Ответникът - началникът на М. Б, не взема участие в процеса.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

При наличието на възприетото в потвърдената от съда заповед фактическо основание - налагане на санкция на търговеца за нарушение в обхвата на изброените в чл. 124а, ал. 1, правомощието по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС на действащия при обвързана компетентност административен орган е упражнено в съответствие с материалния закон. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при наличие на извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание. Административният орган действа при обвързана компетентност, като в конкретния казус законовата предпоставка, посочена по-горе е била налице. На касатора е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в това производство не може да преценява законосъобразността на АУАН и процедурата по издаването му, както и действията на органите на полицията, каквито са оплакванията в касационната жалба. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Неоснователно е и оплакването за несвоевременно издаване на заповедта за налагане на процесната ПАМ, с което бил нарушен принципът за бързина, последователност и предвидимост и постигане целта на закона. Мярката е наложена един ден след издаване на съответното НП. Срокът на същата също е фиксиран от закона – 1 месец, поради което възраженията в касационната жалба относно нарушаване принципа за съразмерност са неоснователни.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1314/03.07.2018г., постановено по адм. д.№729/2018г. по описа на Административен съд-Бургас Решението е окончателно.