Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“, гр. Х., представляван от директора З.К, против Решение № 80/20.06.2018г. по адм. д. № 116/2018 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-27-8 от 01.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Дневния център срещу Задължителни предписания №ЗД-1-00360757 от 10.01.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Шумен, касаещи заличаването на данните с декларация, образец 1, с вид осигурен „01“ за Д.Х за времето от 19.04.2017г. до 30.11.2017г.

Посочените пороци в жалбата и допълнението към нея въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и нарушение на материалния закон.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Шумен, при редовно призоваване, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба, излагайки подробни аргументи..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Шумен е Решение № 80/20.06.2018г. по адм. д. № 116/2018 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“ срещу Решение № 2153-27-8 от 01.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Дневния център срещу Задължителни предписания №ЗД-1-00360757 от 10.01.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Шумен, касаещи заличаването на данните с декларация, образец 1, с вид осигурен „01“ за Д.Х за времето от 19.04.2017г. до 30.11.2017г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Шумен неправилно е приел, че след като служителят изобщо не е започвал да осъществява трудова дейност във връзка със сключения трудов договор, то не е налице осигурително правоотношение и съответно задължения за осигуряване. Съдът е счел, че към началната дата на отпуска поради временна неработоспособност изобщо не е възникнало основание за осигуряване на лицето Д.Х и съгласно разпоредбите на чл. 10 от КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, същото не е осигурено във фонд „Общо заболяване и майчинство“, поради което и на основание чл. 50, ал. 1 от КСО няма право на парично обезщетение от ДОО. Съдът е приложил неправилно материалноправната норма на чл. 10 от КСО, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО, във вр. с чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Решението е неправилно.

При установяване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, съдът следва да тълкува и прилага материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО възниква при наличие на сключен трудов договор по реда на чл. 62 от КТ.

В разглеждания случай е установено, че на 13.04.2017г. в гр. С., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 70 от Кодекса на труда, е сключен Трудов договор №11/13.04.2017г. между „Дневен център за възрастни хора с увреждания“ и Д.Х, според който работникът приема да изпълнява длъжността „трудотерапевт“ на 7- часов работен ден, считано от 19.04.2017г. С. З №13/19.04.2017г., във връзка с подадено заявление от работника, директорът на Дневния център е разрешил на Д.Х да ползва отпуск поради бременност и раждане в размер на 258 дни за първо дете, считано от 19.04.2017г. до 26.12.2017г. включително.

На основание чл. 163, ал. 1 от КТ, работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. При спазване на цитираната трудовоправна разпоредба директорката е разрешила ползването на този отпуск.

На 15.11.2017г., работодателят е представил в ТП на НОИ - Шумен, удостоверение, приложение 10 към чл. 9, ал. 1 от НПОПДОО, като в т. 2 от подаденото удостоверение е декларирано обстоятелството, че към деня на настъпване на временната неработоспособност, лицето е осигурено за съответния риск, като на 19.10.2017г. то придобива и изискуемия осигурителен стаж.

Въз основа на декларираните данни, на Д.Х е изплатено парично обезщетение за бременност и раждане, считано от 19.10.2017г.

Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО предвижда, че контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Според проверяващия орган, записите в регистъра следва да бъдат коригирани (констативен протокол), поради което органът дава на осигурителя задължителни предписания да заличи подадените данни за Д.Х за времето от 19.04.2017г. до 30.11.2017г. В случая административният съд незаконосъобразно е приел, че предпоставките, предвидени в текста, са изпълнени. Всъщност нарушения на разпоредбите на държавното обществено осигуряване не са допуснати от „Дневен център за възрастни хора с увреждания“, в качеството му на осигурител.

От 19.04.2017г., Д.Х има качеството на „осигурено лице“ по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО.

Съгласно § 1, т. 3 ДР КСО, за „осигурено лице“ се счита всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и т. 5 КСО. Тези изчерпателно изброени в цитираните норми случаи пораждат същите осигурителноправни последици, както и осигурителният стаж по чл. 9, ал. 1 КСО и представляват изключение от правилото на чл. 10 КСО. С определянето на случаите по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО, към понятието „осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 ДР КСО, законодателят включва в кръга на осигурените лица тези, ползващи се от осигурителната закрила на майчинството. Като осигурено лице за общо заболяване и майчинство с 12 месеца осигурителен стаж за този риск към 19.10.2017г., служителката Хаджийска отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 1 от КСО и има право на парично обезщетение поради бременност и раждане, поради което подадената от работодателя информация в този смисъл не е некоректна.

Осигурителният орган неправилно е приложил материалноправните разпоредби на чл. 48а и чл. 50 от КСО, в контекста на чл. 163 от КТ, което неправилно е било прието за законосъобразно от първоинстанционния съд.

Касационната инстанция отбелязва, че правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя, съобразно чл. 61, ал. 1 КТ. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работникът може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва отпуск за бременност и раждане, или респективно за отглеждане на дете до 2- годишна възраст. Отпускът по чл. 163, ал. 1 КТ се доказва с документ от компетентните за това здравни органи. Това право е законово установена възможност, чието реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Ето защо аргументите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са неоснователни.

Би била различна преценката на съда, ако е налице недействителен трудов договор, но настоящият казус не е такъв. Недействителността на трудовите договори намира своето систематично място в Глава пета от Кодекса на труда и за да бъде обявен за такъв един трудов договор, то съдът трябва да се произнесе по реда на Глава осемнадесета от КТ, което става по реда на ГПК от общите съдилища. В този контекст, не е в компетенциите на административния съд да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. Тъй като в случая няма влязъл в сила съдебен акт, който да е обявил недействителността на сключения между страните трудов договор, който е редовен от външна страна, то и задължителните предписания от 10.01.2018г. на главния инспектор по осигуряването, и решението на директора на ТП на НОИ - Шумен са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Дневен център за възрастни хора с увреждания“- гр. С., е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни.

Основателно е искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски - държавна такса в размер на 25 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 80 от 20.06.2018г. по адм. д. № 116 по описа за 2018 г. на Административен съд - Шумен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-8/01.03.2018г. на директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на „Дневен център за възрастни хора с увреждания“- гр. С., ЕИК 0009316570144, срещу Задължителни предписания №ЗД-1-00360757 от 10.01.2018г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Шумен, касаещи заличаването на данните с декларация, образец 1, с вид осигурен „01“ за Д.Х за времето от 19.04.2017г. до 30.11.2017г.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Шумен да заплати на „Дневен център за възрастни хора с увреждания“- гр. С., ЕИК 0009316570144, представлявано от директора З.К деловодни разноски в размер на 25, 00 /двадесет и пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.