Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Административния ръководител – Градски прокурор на Софийска градска прокуратура (СГП) против решение № 5270 от 16.08.2018 г. по адм. дело № 3526/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменена заповед № 587 от 28.02.2018 г. на административния ръководител – градски прокурор на СГП - Е.Р, с която е обърнато внимание на Д.П – прокурор в СГП към момента на издаване на заповедта.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено.
Ответникът – Д.П, чрез пълномощника си адв.. Ж, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 5270 от 16.08.2018 г. по адм. дело № 3526/2018 г. на АССГ, съдът е отменил Заповед № 587 от 28.02.2018г. на административен ръководител – градски прокурор на Софийска градска прокуратура - Е.Р, с която е обърнато внимание на Д.П – прокурор в СГП към момента на издаване на заповедта. Административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно.
Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Събраните в хода на производството доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност като в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи.
В случая безспорно е установено, че Д.П е прокурор в Софийска районна прокуратура, с ранг „прокурор в АП“ и е заемал длъжността прокурор в СГП, въз основа на заповед за командироване № 661/25.07.2014 г. на апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София и заповед № 671/09.08.2016 г. на апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София. Жалбоподателят е бил командирован в СГП и е заемал длъжността прокурор в СГП до 28.02.2018 г., тъй като със заповед № 191/28.02.2018 г. на административния ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София, считано от 01.03.2018 г. командироването в СГП на Д.П – прокурор в Софийска районна прокуратура е прекратено, поради командироването му в Специализирана прокуратура.
С Постановление от 16.01.2018 г. на прокурор в Софийска апелативна прокуратура по пр. пр. № 6142/2015 г. по описа на САП е оставено без уважение самоотвода на прокурор Д.П от СГП като наблюдаващ прокурор по ДП № 454/2013 г. по описа на СО – СГП (преписка № 10800/2012 г. по описа на СГП), като неоснователен и е разпоредено постановлението ведно с материалите по наблюдателната преписка № 10800/2012 г. по описа на СГП да се изпратят на СГП, за изпълнение на указанията на ВКП в постановлението от 07.12.2017 г. по преписка № 4093/2012 г. по описа на ВКП, и препис от постановлението да се изпрати на административния ръководител на СГП, за преценка налице ли са основанията за предприемане на действия по реда на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ. Въз основа на това постановление е образувана адм. преписка № 56/2018 г. по описа на СГП. С писмо от 22.01.2018 г. административния ръководител на СГП е приканил Д.П в 7-дневен срок да изрази становище по направените в постановлението констатации. Приети са писмени обяснения от 24.01.2018 г. на прокурор Д.П.И и приложени към преписката са справки от 19.02.2018г. от завеждащ служба „УИС“, за натовареността на жалбоподателя към периода 15.05.2016 г. - 06.10.2016 г. и справка от 19.02.2018 г. от звено „Човешки ресурси“ в СГП за ползвания отпуск в посочения период.
Въз основа на така протеклото административно производство е издадена и процесната заповед № 587 от 28.02.2018 г. на административния ръководител на СГП, с която е наложена административна санкция „обръщане на внимание“ във връзка с допуснатото от Д.П нарушение, изразяващо се в това, че от 15.05.2016г. до 06.10.2016г. по д. п. № 454/2013г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 10800/2012 г. по описа на СГП не е имало движение и същото се е намирало в СГП. В административния акт са изложени абстрактни изводи, в кои случаи се прилага мярката по чл. 327 от ЗСВ, като за конкретния случай с прокурор Петров е отразено само, че са налице факти, сочещи към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции, и като доказателство за това е допуснатото нарушение, изразяващо се в това, че от 15.05.2016г. до 06.10.2016г. по д. п. № 454/2013г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 10800/2012 г. по описа на СГП не е имало движение и същото се е намирало в СГП.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Твърдения на жалбоподателя за неговата необоснованост и несъответствие с материалния закон не се установяват от доказателствата по делото. В хода на първоинстанционното съдебно производство по оспорване на заповедта за обръщане на внимание са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Обсъдени са приобщените по делото писмени доказателства и съдържащата се информация в тях, като е съобразено значението им за изхода на спора. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователно в тази връзка е оплакването, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е спазено изискването на чл. 171, ал. 4 от АПК за даване на указания, че за някои обстоятелства от значение за делото, които впоследствие е приел за недоказани с крайния акт, страните не сочат доказателства. Доказателствената тежест в административния процес се разпределя съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, според който административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Ал. 3 на същата норма задължава съда да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. С разпореждане от 19.06.2018 г. по адм. дело № 3526/2018 г., Административен съд – София-град е изпълнил задължението си да укаже на административния орган, че в негова тежест е да установи фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В случая обаче, липсата на фактически основания за издаването на заповедта за обръщане на внимание, съответно липсата на данни за пропуските в работата на прокурор Петров, не могат да бъдат санирани с указание по чл. 171, ал. 4 от АПК, според която съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Правилни са изводите на административния съд в тази връзка, че в заповедта по чл. 327 от АПК не се съдържат фактически основания за издаването й – нито данни за нарушенията за процесния период, или по-точно какви действия е пропуснал да извърши прокурор Петров, нито кое отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции е станало повод за налагане на санкционната мярка. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт се издава в писмена форма и следва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В случая фактическите основания за издаване на оспорената заповед не са отразени, а са изложени само абстрактни данни за извършване на нарушение и отклоняване от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните функции на прокурора. При липсата на фактически основания, съдът не може да извърши проверка на акта, и кое конкретно действие/бездействие на санкционирания са станали повод за налагане на мярката.
Представените пред настоящата инстанция постановления за прекратяване на наказателно производство от 05.10.2015 г. по д. пр. № 454/2013 г. на СГП и от 05.10.2016 г. по същото д. пр., издадени от прокурор Петров, и постановленията на Софийска апелативна прокуратура, с които те са отменени, на първо място не водят до извода за наличие на нарушение, което санкционирания да е извършил във връзка с движението на пр. пр. № 10800/2012 г. по описа на СГП, тъй като се касае за отменен акт по реда на инстанционния контрол и съответно за създадено вътрешно убеждение на наблюдаващия прокурор по воденото от него досъдебно производство, което не може да бъде предмет на нарушение по реда на чл. 327 от ЗСВ. Освен това съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство. Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С оглед на това писмените доказателства, представени пред настоящата инстанция, не следва да бъдат обсъждани в случай, че те не са били обсъждани от първоинстанционния съд, тъй като предметът на доказване в касационното производство са конкретни порочни действия на съда при формиране на фактическите и правни изводи, но не и на нови факти относно правния спор, за които не е имало пречка да бъдат заявени пред първоинстанционния съд. Административен съд – София-град е инстанцията по същество на спора, и в хода на съдебно-административното производство е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната санкционна заповед. Няма данни касаторът да е имал пречка да представи постановленията заедно с административната преписка, а обстоятелството, че е пропуснал, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица, органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това. За пълнота следва да се посочи, че представените пред настоящата инстанция доказателства, са обсъдени от първоинстанционния съд, като косвени такива, и решението на съда за незаконосъобразност на административния акт е изградено и на база коментираните постановления на СГП и Апелативна прокуратура – София.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Цитираната разпоредба систематически се намира в глава шестнадесета на ЗСВ, раздел първи с наименование „Дисциплинарна отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието, на техните заместници и на членовете на Висшия съдебен съвет“. По своето естество „обръщането на внимание“ е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Макар и да не е дисциплинарно наказание, обръщането на внимание в хипотезата на чл. 327 от ЗСВ е особена административнодисциплинарна мярка с неблагоприятни правни последици за кариерното развитие на магистрата (в същия смисъл решение № 7294/12.06.2017 г. по адм. д. № 3200/2017 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение). При налагането на тази мярка трябва да се имат предвид не само сухите статистически данни за срочността, а да се преценят (в конкретиката на настоящия случай) и останалите обстоятелства във връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на прокурора, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение. Поради това тя следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за виновно отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции. Прилагането на мярката по чл. 327 от ЗСВ е възможно единствено в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат на служебни задължения по разглеждане и решаване на делата или нарушения по организацията на работата му. Когато мярката се налага за просрочие по едно досъдебно производство, както е в настоящия случай, е необходимо да се установи, че неговата тежест сочи за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл. 327 от ЗСВ.
В настоящия случай АССГ правилно е приел, че наложената на прокурор Петров от административния ръководител на СГП мярка „обръщане на внимание“ със заповед № 587/28.02.2018 г. за нарушение свързано с липсата на движение по д. пр. № 454/2013 г. за периода 15.05.2016 г. – 06.10.2016 г., е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки и при несъответствие с целта на закона. В мотивите на проверяваното решение законосъобразно е посочено, че налагането на мярката по чл. 327, ал. 1 от ЗСВ е възможно само в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат, а в случая не се доказва и не се установява на прокурор Петров да са дадени конкретни указания относно извършване на процесуално-следствени действия по производството, които същият да не е извършил, което е именно вмененото му нарушение. Напротив, съобразно данните по делото, може да се направи извод относно различие в становището на прокурор Петров относно идентичността на образуваното производство с друго текущо такова пред Специализирана прокуратура, което е основен мотив за постановлението за прекратяване. Тези изводи не са били възприети при осъществен инстанционен контрол, поради което делото е върнато като висящо при наблюдаващия прокурор, без обаче да са налице данни и твърдения за указания за извършване на конкретни следствени действия. В постановлението на АП – София от 09.05.2016 г. е отразено, че СГП следва да се произнесе с акт по съществото на делото, което е извършено от прокурор Петров с постановлението от 06.10.2016г. - прокурорски акт, който подлежи на инстанционен контрол, съответно не може да бъде предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност, вкл. за производство по чл. 327 от ЗСВ. Вътрешното убеждение на магистрата не може да бъде предмет нито на санкционно, нито на дисциплинарно производство и последващата отмяна на постановлението от 06.10.2016 г. не представлява нарушение, а напротив, същото е в изпълнение на постановлението от 09.05.2016 г. на АП – София.
Освен изложеното, следва да се отбележи, че в административния акт не е обсъден и субективният елемент на соченото нарушение, а именно наличието на вина. Видно от справките приложени по делото, прокурор Петров е бил с висока натовареност, като не е отчетено и възражението му във връзка с образувана преписка адм. № 56/2018 г., че в периода 15.05.2016 г. – 06.10.2016 г. е извършен повторен анализ на всички събрани по делото материали съдържащи се в 103 тома (13 891 листа), в който период за времето от 22.08.2016 г. до 10.09.2016 г., прокурорът е ползвал и платен годишен отпуск, и се е произнесъл по същество по още 4 прокурорски преписки. Анализът на тези доказателства сочи за изпълнение на възложените функции и липса на виновно поведение от страна на магистрата. Освен това прокурор Петров е награждаван и със заповед № РД-08-1402/25.11.2015 г. и заповед № РД № 8-749/28.11.2016 г. на главния прокурор, за проявен висок професионализъм, което контрастира на изложените в заповедта, предмет на проверка пред първоинстанционния съд, изводи за отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, не следва да бъде уважена, тъй като не са представени доказателства за заплащането им.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5270 от 16.08.2018 г. по адм. дело № 3526/2018 г. на Административен съд – София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.