Производство по реда на чл. 193, ал. 7 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).
Образувано е по жалба на Г.С – изпълняваща функциите на административен ръководител – Председател на Административен съд – Кюстендил, срещу решение по т. 1.4 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г. Поддържат се доводи за неспазване на установената форма на акта, поради липса на мотиви, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, обуславящи основания за обжалване по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на кадровия орган за ново произнасяне при съблюдаване на задължителните указания, дадени по приложението на закона.
Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Топалова, изразява становища за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ и от страна с правен интерес от оспорването. Последното се приема, тъй като с процесното решение е оставена без уважение молбата на Г.С – изпълняваща функциите на административен ръководител – Председател на Административен съд – Кюстендил за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ във Върховен административен съд, поради липса на освободена длъжност. Кандидатката не е била назначена, както преди постановяване на решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, така и впоследствие, което обуславя наличието на пряк правен интерес. В тази връзка не се споделя тезата на процесуалния представител на ответника, която е в противоположен смисъл.
При преценка на събраните доказателства, съдът приема следното:
От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателката е участник в конкурсната процедура за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на осем свободни длъжности за „съдия” във Върховен административен съд, обявен с решение по т. 12.1.1 от протокол № 10 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.02.2016 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 5.04.2016 г. Стойчева е кандидатствала за цитирания съд, но не е била назначена, поради попълване на местата – решение по т. 11.9 от протокол № 25 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.11.2016 г.
На 4.04.2017 г. жалбоподателката е подала молба вх. № ВСС-4824 до Председателя на Комисията по атестиране и конкурси на Съдийската колегия на ВСС, с което е поискала, в качеството си на участник в посочения по-горе конкурс и на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, да бъде назначена на длъжността „съдия” във Върховен административен съд.
С решение по т. 1.4 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г., е оставена без уважение молбата на Г.С – изпълняваща функциите на административен ръководител – Председател на Административен съд – Кюстендил за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ във Върховен административен съд, поради липса на освободена длъжност.
При преценка на оспореното решение и с оглед на основанията по чл. 146 АПК, събраните по делото доказателства и в изпълнение на задълженията му по чл. 168 АПК, съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗСВ, решенията на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа.
Видно от решение Р.1 по протокол № 45 от заседанието на Комисията по атестиране и конкурси на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 16.10.2017 г., с мнозинство (2 гласа „против”), е прието да бъде предложено на кадровия орган да вземе решение по отношение Стойчева с посоченото по-горе съдържание. Изложени са мотиви относно обявяване на конкурса, в който тя е участвала, кога е приключил той и е направен преглед на освободените във Върховния административен съд места за съдии в 9-месечния срок от приключване на конкурса, постъпилите молби по чл. 193, ал. 6 ЗСВ и следващите кандидати по реда на класирането за наличните свободни места, сред които не е жалбоподателката – т. 1.4. Предложението на КАК е внесено в заседанието на СКВСС, насрочено за 24.10.2017 г.
От изказванията на членовете на Колегията, отразени в протокола от заседанието, в което е взето процесното решение, е докладвано предложението на КАК, принципно са коментирани освободените места във Върховния административен съд в 9-месечния период от назначаването на последния съдия, наличните към момента две свободни места, които следва да бъдат заети по реда на класирането. Налице са и две изказвания в смисъл, че разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е неприложима по отношение на този конкурс, но преобладаващата част от изразените становища е в подкрепа на предложението на КАК, гласувано с 12 гласа „за”, независимо че в този вот са включени и изказалите се в противоположен смисъл относно чл. 193, ал. 6 ЗСВ.
Неоснователно е на оплакването за неспазена форма, тъй като решението е в писмена форма. Следва да бъде отбелязано, че липсата на мотиви на административния акт не е нарушение по чл. 146, т. 2 АПК, а на чл. 146, т. 3 АПК. Както бе посочено по-горе, противно на твърдяното от жалбоподателката, административният акт отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 3 ЗСВ. Решението е постановено от компетентния орган по чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ, при наличие на кворум по чл. 34, ал 1 ЗСВ и мнозинство по чл. 33, ал. 4 ЗСВ.
Основният спорен въпрос в случая е относно приложението на материалния закон, във връзка с изложените от КАК и в преобладаващата част от изказванията на членовете на СКВСС съображения за неуважаване на молбата, поради липса на освободена длъжност.
В решение № 12 от 27.07. 2018 г., постановено по конст. д. № 1/2018 г. обн. ДВ. бр. 65 от 7.08.2018 г., е прието следното: „Нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място на оспорената разпоредба в ЗСВ - в раздел IIа „Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители в органите на съдебната власт", и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормирането на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл, като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване и получил крайна оценка не по-ниска от много добър "5, 00", оспорената разпоредба създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите”.
След приетото от Конституционния съд, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е продължение на една легитимна конкурсна процедура, следва да бъде даден отговор на въпроса до кои конкурсни процедури е относима цитираната разпоредба. Последната е нова, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. Действалите до този момент предходни редакции на чл. 193 ЗСВ предвиждат различен подход за попълване на свободните места в органите на съдебната власт въз основа на извършено класиране при проведен конкурс. Н. уредба изисква регламентиране на висящите към момента на публикуване на изменителния закон правоотношения. При спазване правилото на чл. 33 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) това е извършено с преходната разпоредба на § 210 от ЗИДЗСВ от 9.08.2016 г. Съгласно последната, започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Следователно новата ал. 6 на чл. 193 ще се прилага само за откритите (и приключили) конкурси след 9.08.2016 г., и то при наличието на всички задължителни предпоставки, уредени в нея. В този смисъл следва да се тълкува и прилага текстът „предходната конкурсна процедура”, употребен в чл. 193, ал. 6 ЗСВ.
Аналогични изводи се съдържат в решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия (обн. ДВ, бр. 10/2019 г.). С това решение е отменена разпоредбата на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета с решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол № 5 от 9.02.2017 г. и обнародвана в ДВ, бр. 17 от 21.02.2017 г. В съдебния акт е посочено, че оспорената норма на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2017 г., издадена от ВСС, неправомерно разширява приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, като му придава обратно действие - дава възможност за прилагането на чл. 43 от Наредба № 1 за всички процедури, които са приключили по досегашния ред, а не само за тези, които са започнали след приемането на чл. 193, ал. 6 ЗСВ - 9.08.2016 г. В този смисъл тя противоречи на § 210 от ПЗР от ЗИДЗСВ. Като подзаконов акт по прилагане на ЗСВ разпоредбата на § 6 не може да допълва или изменя законова разпоредба, за прилагането на която е издаден подзаконовият нормативен акт - по законовата делегация на чл. 194г ЗСВ. В решението е посочено изрично, че второто изречение на § 6 от ПЗР на Наредба № 1, че срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат, по същността си е първична правна уредба. При това освен че надхвърля предметния обхват на преходните и заключителните разпоредби, в тази своя част § 6 от наредбата пряко противоречи и на чл. 43, ал. 2 вр. с ал. 1 от наредбата досежно начина на приключване на предходната конкурсна процедура - с решение на съответната колегия на ВСС, прието на първото заседание след встъпването в длъжност на последния назначен кандидат.
Всичко изложено налага извода, че решението по т. 1.4 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г., по изложените в решение Р.1 по протокол № 45 от заседанието на Комисията по атестиране и конкурси на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 16.10.2017 г. и преобладаващата част от изказванията на членовете на Колегията, формиращи процесното решение, отразени в протокола на заседанието, в което е взето, е издадено при разширително тълкуване и прилагане на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ.С е участник в конкурс, обявен с решение по т. 12.1.1 от протокол № 10 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 25.02.2016 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 5.04.2016 г., т. е. преди 9.08.2016 г. Налице е противоречие с материалния закон, съставляващо основание по чл. 146, т. 4 АПК за отмяната на процесното решение на кадровия орган.
Предвид изхода по спора разноски в полза на ответника не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 187, ал. 3 ЗСВ във връзка с чл. 193, ал. 6 и 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение по т. 1.4 от протокол № 43 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.10.2017 г., с което е оставена без уважение молбата на Г.С – изпълняваща функциите на административен ръководител – Председател на Административен съд – Кюстендил за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ във Върховен административен съд, поради липса на освободена длъжност. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.