Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 56 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Я., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 151 от 25.07.2018г., постановено по адм. д. № 70/2018г. по описа на Административен съд – гр. Я., с което по жалба на „Сакарела“ ООД със седалище гр. Я. е отменено Решение № РД/02 – 00105 от 23.02.2018г. на Главния архитект на община Я., с което е отказано издаване на разрешение за поставяне на обект за търговия – сглобяема стоманена конструкция с площ от 252 кв. м. в общински имот идентификатор № 87374.524.20 по кадастралната карта на гр. Я. и преписката е върната на Главния архитект на община Я. за ново произнасяне по подаденото заявление от 12.09.2017г. при спазване на указанията, дадени в решение. С оспореното решение О. Я е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, поради противоречие с материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по всички наведени в производството по разглеждане на делото възражения от главния архитект на община Я.. Твърди, че правилно е отказано издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект, той като посочва, че не са били налице предпоставките за издаване на такова. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу решението на Главния архитект на община Я.. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника.
Ответника "Сакарела" ООД с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба - неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение Ас – гр. Я. е приел, че отказът е издаден в нарушение на административно производствените правила, а именно на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за посочване на фактическите и правни основания за издаване на отказа. Приел е, че изложените мотиви са идентични с мотиви, изложени в предходен отказ, обективиран в писмо изх. № 2801 – 15751 от 26.09.2017г. на Главния архитект на община Я., който е бил отменен с влезнало в сила съдебно решение № 20 от 25.01.2018г. на АС – гр. Я. по адм. д. № 280/2017г. Приел е, че при новото произнасяне по искането за издаване на разрешение за поставяне отново не става ясно защо при едни и същи фактически обстоятелства са постановени различни по съдържание актове, като се е позовал, че в предходните четири години, преди подаване на заявлението, по което е постановен отказ, са издавани разрешения за поставяне на преместваем обект от 252 кв. м. – същият, за които по оспореното решение е отказано издаване на разрешение. Посочил е и че по този начин са нарушени и разпоредбите на чл. 6 от АПК, че административния орган упражнява правомощията си разумен начин, добросъвестно и справедливо, на чл. 8 ал. 2 от АПК – при еднакви условия да третира сходните случаи еднакво и на чл. 13 от АПК –за последователност и предвидимост в хода на административното производство. Приел е и че от доказателствата по делото се установява, че преместваемият обект, попада в имот идентификатор № 87374.524.6, който е с площ от 512 642 кв. м., а не в имот идентификатор № 87374.524.20 и не е налице посоченото надвишаване на ограничението от 10% за площта на преместваемия обект от общата площ на имота, въведено с Наредба за разполагане на преместваеми обекти на територията на община Я., приета от общински съвет - Ямбол по делегация на чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Поради това е отменил оспореният отказ и е върнал административната преписка за ново произнасяне по подаденото заявление. Решение е правилно.
Видно от заявлението от 12.09.2017г., с което е поискано разрешение за поставяне на преместваемия обект в него е посочено с оглед на заявлението по образец отново за преместваем увеселителен обект с площ от 252 кв. м. на ул. „Боровец“ № 100 в гр. Я., като в заявлението е посочен и архивния № 2410, който е посочен в издаваните предходни 4 броя разрешения за поставяне. Видно от цитираното отново е поискано разрешаване на същия вид обект със същата площ и в същите размери и на същия адрес, за който вече са били издавани разрешения. В заявлението има посочени и графи за имот идентификатор, в който се иска поставяне на обекта като в същото е посочено идентификатор № 87374.524.20, а в графата за предмет на дейност е посочено – търговия. При тези установявания е правилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неяснота в мотивите, нарушение на принципите по чл. 6, 8 ал. 2 и 13 от АПК, както и чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. Настоящият състав намира, че са били допуснати и нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за издаване на искания акт и не са били събрани служебно доказателства относно това в кой точно имот е поискано поставяне на обекта. Видно от заявлението и проектите е поискано поставяне на преместваем обект, а именно увеселителен такъв, на същия адрес, на който и преди това е бил поставян в същия обем и площ, като е посочен и архивният № 2410, посочени и във всички издадени преди това разрешения за поставяне. Всичко посочено обосновава извода, че действително е поискано за поредна година разрешение за поставяне на същия обект. Ако е приел, че се касае за друг с оглед посочени друг идентификатор на имота, административният орган е следвало да укаже да се направи такова уточнение, предвид и установеното от СТЕ, че съществуващият и разрешен до 2017г. преместваем обект е бил в имот идентификатор № 87374.524.6. Т.е. при постановяване на отказа административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е уточнил дали се касае отново за поставяне на същия обект на същото място със същата площ, какъвто е поставян в предходните години, каквото се установява от доказателствата по делото. В тази връзка е правилен извода на съда и за допуснати нарушения на принципите по чл. 6, чл. 8 ал. 2 и чл. 13 от АПК са предвидимост на административното производство. Освен това с повторния отказ не са спазени и указанията, дадени във влезнало в сила съдебно решение, при отмяната на предходен отказ със същите мотиви.
Нормата на чл. 62 ал. 7 т. 5 от ЗУТ в конкретния случай е неотносима, тъй като тя се отнася за изработването и одобряването на подробни устройствени планове, а не до издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти. Същата би следвало да се съобрази при изработване на ПУП и при определяне на площи за застрояване. Поради и това позоваването в оспорения отказ на нея е неотносимо към случая. Тук следва да се споделят и мотивите на АС – гр. Я., че предвид установеното, че преместваемият обект по данни от СТЕ се установява в съседен имот, който е с площ от над 500 000 кв. м., то не е налице така посоченото повторно основание, че предвидената площ надвишава 10% от площта на имота. При все това, това е само за пълнота, предвид посоченото по – горе, че нормата с това ограничение е относима към изработването на подробни устройствени планове, но не и в производството по чл. 56 от ЗУТ.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация в тази връзка е основателно. От касатора е направено възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност е основателно, макар че делото разкрива фактическа и правна сложност, но не в толкова голяма степен, че да обоснове договорното и заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това намира, че възражението е основателно, а претенцията за разноски все пак следва да бъде уважена в размер над минималния предвиден в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а именно 3 600 лв., поради това, че и в този размер е заплатено възнаграждение от касатора за неговото процесуално представитлество. Касаторът прави възражение за прекомерност, като същият е оценил собственото си процесуално представителство именно на 3 600 лв., което следва да се приеме за съответно на фактическата и правна сложност на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151 от 25.07.2018г., постановено по адм. д. № 70/2018г. по описа на Административен съд – гр. Я..
ОСЪЖДА О. Я да заплати на „Сакарела“ ООД със седалище гр. Я. сума в размер на 3 600 (три хиляда и шестстотин) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.