Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е касационна жалба от ЕТ „С.-С.Г“, гр. П., чрез адв. Й.Б срещу Решение № 1684/20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1550/2016 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001615001151-091-001/28.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 33/21.01.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. към ЦУ на НАП.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и присъждане на разноски.
Ответникът - директор на Дирекция „ОДОП“ гр. П., чрез процесуален представител юриск. Бонева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001615001151-091-001/28.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 33/21.01.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. към ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която на ЕТ „С.-С.Г“, гр. П. са определени задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 94 855, 44 лв. на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по 39 броя фактури, издадени от „Графит НГ” ЕООД в периода м. 10.2011 г. – м. 02.2013 г., с предмет на доставка машини, оборудване, резервни части, услуги – транспортни и ишлеме, авансово плащане и продажба на МПС.
За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Изводът на съда е за законосъобразност на процесния РА. Съдът е обсъдил доказателствата и е посочил, че изводите на органите по приходите са правилни, и че доставчикът е начислил неправомерно данък, без да е извършена облагаема доставка.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес и е формулирал обосновани мотиви за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения РА, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства и при правилно и законосъобразно приложение и тълкуване на относимите правни норми. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, настоящия състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са достатъчно подробни и не следва да бъдат преповтаряни. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни, още повече, че фактическата обстановка е безспорно установена.
В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. За да установи това първоинстанционният съд в съответствие с националните правила за доказването е извършил обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали ЕТ „С.-С.Г“може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по фактурираните доставки.
За да възникне право на данъчен кредит при доставките на стоки и услуги, следва да бъде установено прехвърляне на правото на разпореждане върху стоките като собственик от доставчик към получател, съгласно изискването на Директива 2006/112/ЕО, съответно действителното извършване на услугата. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки и услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесните стоки, нито извършването на фактурираните услуги.
Неоснователни са възраженията на касатора, че от събраните в настоящата и предходна ревизия многобройни писмени документи се доказва по необходимия категоричен начин изпълнението на условията за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури.
Въз основа на представените документи, не може да се приеме, че с договора за покупко-продажба от 03.04.2013 г на микробус „Ивеко“ е прехвърлено правото на собственост върху цитираното МПС. Освен изискването за нотариална форма на договора, с който се продава МПС, Законът за движение по пътищата въвежда и задължителната му регистрация в МВР – КАТ по настоящ адрес/седалище на новия собственик. По делото не е представено свидетелство за регистрация, различно от това, в което за собственик е вписан доставчика „Графит НГ“ ЕООД, нито се твърди да има друго свидетелство. Според получената в хода на ревизията информация от МВР Пловдив, процесното МПС продължава да принадлежи на доставчика. Прави впечатление и че в протоколите от извършените технически проверки на 14.08.2013 г. и 15.02.2014 г. за собственик на процесното МПС е записано „Графит НГ“ ЕООД. Преценени отделно и в съвкупност, обсъдените доказателства не позволяват да се направи категоричен извод за това, че собствеността върху микробус „Ивеко“, предмет на фактура № 1…58/28.02.2013 г. действително е прехвърлена на ревизираното лице и данъчно събитие е настъпило, така че лицето да има право да приспадне данъчен кредит по нея.
Фактурираните доставки на стоки – различни видове машини, резервни части и оборудване са придружени от множество документи, чиито анализ, обаче, не позволява да се направи обоснован извод за действително осъществена стопанска операция. По същество всички касаят доставка на родовоопределени вещи, чието прехвърляне на собственост, съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗЗД става при индивидуализацията им. В случая в договорите за покупко-продажба, както и в стоковите разписки и приемо-предавателните протоколи не се съдържат никакви издивидуализиращи машините белези – марка, модел, сериен номер – от които да може да се установи отделянето им от рода и предаването в изпълнение на сключения договор точно на машините, които се твърди, че са получени. Не се доказва и фактическото предаване на родовоопределените вещи като средставо за индивидуализирането им, доколкото приемо-предавателните протоколи съдържат само общ брой на стоки и машини, за които при липса на спецификация не се изяснява могат ли да бъдат превозени и доставени само от едно лице. Не е упоменато и мястото на доставка, нито мястото от където са доставени стоките. Същевременно прекият доставчик „Графит НГ“ ЕООД обосновава наличието на стоките с предходна доставка от „Дити комерс“ ЕООД, за която при извършена ревизия е установено, че не обективира реално доставени стоки от процесния в случая вид, поради което за тях е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Действително, установяването на произхода на стоката не е необходим елемент за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но е от съществено значение за доказване наличието на стоките в прекия доставчик като условие да бъде прехвърлено правото на собственост върху тях. В случая, недоказаната доставка към прекия доставчик, с която той обосновава доставката си към ревизираното лице, е косвено доказателство за това, че „Графит НГ“ ЕООД не е разполагал с процесните стоки и не би могъл да ги предаде на ревизираното лице. Поради изложеното възраженията на касатора в обратния смисъл на неоснователни.
По фактурата за авансово плащане няма представено доказателство на действително извършено плащане, поради което по нея също не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит.
Не се доказва и реално изпълнение на фактурираните услуги за ишлеме и транспорт. От една страна е установено безспорно, че доставчикът няма нужната кадрова обезпеченост да изпълни за кратките срокове целия обем възложена работа по ушиване на големи количества дрехи. Макар че липсата на кадрова и техническа обезпеченост, само по себе си не е основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно трайната практика на СЕС, в настоящия случай следва да бъде взето предвид, след като фактурираната услуга изисква престация на трудов резултат. От друга страна от сключените договори за изработка и приемо-предавателните протоколи към тях не може да се установи какво е било възложено и какво е било изработено, доколкото предметът на договорите и приемо-предавателните протоколи е „изработка на модел“, без да има спецификация на модела. Според уговореното между ревизираното лице и доставчика в договорите, изпълнителят се задължава да изработи според техническите указания и без отклонения от технологичното предписание на възложителя, но такива указания и предписания по делото не са налични.
Съгласно законовата регламентация на договора за изработка в чл. 258 и сл. от ЗЗД, съществен елемент от неговото съдържание е именно конкретизиране на параметрите на поръчката и определянето на ясно задание от възложителя на изпълнителя. За да може изпълнителят да престира валидно резултата, за който се е задължил, той следва да е изпълнил точно, без отклонения, или поне без съществени отклонения, от заданието. Противното поражда за възложителя нови права, свързани с обезщетение и дори отказ от договора, съответно и от заплащане на възнаграждението по поръчката. При липса на каквито е и да е указания относно поръчката и при неяснота какво е следвало да се изработи, не може да се приеме, че фактурираните услуги са реално изпълнени и приемо-предавателните протоколи отразяват действително предадени стоки.
Несъстоятелно е твърдението на касатора относно устновените противоречия в данните по пътните листове, свързани с транспортните услуги и официалната справка, получена от ИА „Автомобилна администрация“. Протоколът за технически преглед е официален удостоверителен документ, издаден от надлежен орган, по предвидения в закона ред и форма и който обвързва съда с доказателствена сила относно достоверността на отразените в него факти и обстоятелства, за разлика от пътния лист, който е частен документ, съставен от ревизираното лице, респективно доставчика и следва да се цени заедно с останалите доказателства по делото. Обяснението на касатора, че несъответствията в данните на километража по пътни листове и тези, отчетени при техническите прегледи не се подкрепят от представената фактура за ремонт. Дори да се приеме, че микробусът е ремонтиран на дата 28.12.2011 г., съгласно фактурата, то отчетения от контролния орган километраж при първата проверка на 08.02.2012 г. е достоверен, но отново отразеното в предходните и следващите пътните листове съществено му противоречи. Допълнително, 4 от фактурите са придружени само от множество пътни листове, без товарителници, от които да е видно какво се превозва, поради което не могат да се обвържат с транспорт на шивашки материали или готова продукция, както се твърди. Към останалите фактури са приложени товарителници, без пътен лист, което не доказва действително изпълнен транспорт.
Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаема реална доставка по процесните фактури, издадени от „Графит НГ“ ЕООД, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни.
По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила.
Разноски: С оглед изхода на спора на ответника разноски следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 821 лв.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1684/20.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1550/2016 г. по описа на Административен съд –Пловдив.
ОСЪЖДА С.Г, ЕГН [ЕГН], с ЕТ „С.-С.Г“ да заплати на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 3 821, 37 (три хиляди осемстотин двадесет и един лева и тридесет и седем стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.