Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – град Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Е.П, срещу решение № 1024 от 01 юни 2018 година, постановено по адм. дело № 205/2018 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 4078/09 ноември 2012 година на главния инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – град Благоевград.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото и постановяване на ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена.
Ответникът – „Мега нефт“ ЕООД, представлявано от управителя В.М, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност.
Ответникът – Г.Р не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е недопустимо.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на „Мега нефт“ ЕООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 4078/09 ноември 2012 година, издадено от С.А - главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – град Благоевград. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. Решението е недопустимо.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че решението е постановено при участието на ненадлежно конституиран ответник.
Съгласно чл. 405, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 399, ал. 1 от КТ сочи, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. В чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, приет с Постановление на Министерски съвет № 2 от 13 януари 2014 година, обн. Държавен вестник бр. 6 от 21 януари 2014 година, в сила от 29 януари 2014 година, доп., бр. 28 от 29 март 2018 година, в сила от 29 март 2018 година, е посочено, че Агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции „Инспекция по труда“. Текстовете на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник определят дирекциите „Инспекция по труда“ като териториални поделения към Главна дирекция „Инспектиране на труда“, които осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Според чл. 17 от същия подзаконов нормативен акт контролната дейност на дирекциите „Инспекция по труда“ се реализира чрез планирано и непланирано инспектиране.
Фактът, че чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник определя инспектора като контролен орган, който по силата на чл. 21, ал. 4, т. 2 е оправомощен при установяване на нарушение на законодателството да издава постановление по чл. 405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение, не означава, че той действа от свое име, като самостоятелен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, а при и по повод изпълнение на служебните си задължения - чл. 21, ал. 1. Инспекторите към дирекциите „Инспекция по труда“ са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Ето защо, дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 или по чл. 405а от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК, тъй като от посочените по-горе текстове се налага извод, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности на територията на съответната област е от компетентността на териториални дирекции „Инспекция по труда“, а не на инспекторите.
Ето защо актовете по чл. 405а от КТ, какъвто е процесният, в константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение, се считат за актове на Дирекциите „Инспекция по труда“, поради което при оспорването им като ответници по тях трябва да бъдат конституирани съответните Дирекции „Инспекция по труда“, а не длъжностното лице (инспектор) при съответната дирекция, което фактически е изготвило и подписало оспорения акт.
Неправилното конституиране на ответника по оспорването е съществен порок, който има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Поради това касационната жалба, в която се поддържа неправилност на решението, в случая е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Оспореното недопустимо съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на Административен съд Благоевград за провеждане на ново съдебно производство с участието и конституирането на надлежния ответник - Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1024 от 01 юни 2018 година, постановено по адм. дело № 205/2018 година по описа на Административен съд Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.