Производство по реда на чл. 193, ал. 7 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Е.А - съдия в Окръжен съд - Варна срещу решение по т. 8.2 от протокол № 15 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.04.2017 г. Поддържат се доводи за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, обуславящи основания за обжалване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на кадровия орган за ново произнасяне при съблюдаване на задължителните указания, дадени по приложението на закона.

Ответникът - Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велинова, изразява становища за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ и от страна с правен интерес от оспорването. Последното се приема, тъй като с процесното решение е оставена без уважение молбата на Е.А - съдия в Окръжен съд - Варна за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ във Върховен касационен съд – Гражданска колегия, поради липса на освободена длъжност. Кандидатката не е била назначена, както преди постановяване на решение № 915 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г. по описа на петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, така и впоследствие, което обуславя наличието на пряк правен интерес. В тази връзка не се споделя тезата на процесуалния представител на ответника, която е в противоположен смисъл.

При преценка на събраните доказателства, съдът приема следното:

От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателката е участник в конкурсната процедура за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на четири свободни длъжности...