Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Индустриал партс“ООД", против решение № 1866 от 22.08.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 88/2018 г., с което е е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна против ревизионен акт /РА/ № р-16002417000871-091-001/28.09.2017г., потвърден с решение № 733 от 19.12.2017г. на директора на Д“ОДОП“-Пловдив.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото, включително в частта му за разноските, както и присъждане на направените разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП не се явява, не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба против решението на Административен съд –Пловдив, с което жалбата на ревизираното лице е отхвърлена като неоснователна, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна.

За да отхвърли жалбата против РА, съдът е приел, че не е доказана реалността на доставките по спорните фактури.Посочено е, че се касае за фактуриране с цел злоупотреба с право на приспадане на данъчен кредит.Съдът е изложил съображения, че представените писмени доказателства по делото-договори, приемо -предавателни протоколи, актове обр. 19 не следва да се кредитират, като годни да установят реалност на доставките.По отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Нолина ЕН“ЕООД, с предмет авторемонтни услуги и доставените в тази връзка стоки, съдът е посочил, че не представени доказателства сделките да са реализирани.Аналогични са изводите по отношение на отказан данъчен кредит по фактури издадени от „Ранела“ЕООД с предмет канцеларски материали и по фактури издадени от „Диела-Д“ЕООД отново с предмет „канцеларски материали“.

Като краен извод, без конкретни мотиви, цитирайки единствено правни норми съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на акта, тъй като според него доказателствата не обосновават категоричен извод за това, че са осъществени доставките по процесните фактури.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд-Пловдив като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По съответствието на решението с материалния закон:

Ревизираното лице е приспадало данъчен кредит по фактури издадени от „Лирини“ ЕООД.Фактурите са свързани с извършени СМР и вложени строителни материали на конкретно посочени обекти.Ползван е данъчен кредит и по фактури издадени от „Нолина НТ“ ЕООД. Част от фактурите са с предмет „услуги-СМР“, друга-стоки „строителни материали“.Издадени са фактури, по които е ползван данъчен кредит с предмет „авторемонтни услуги и продажба на авточасти и автомобилна козметика“.Предмет на ревизионното производство е било и непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Раниана“ЕООД. Решението е неправилно.

Неправилно първоинстанционният съд най-общо без да изложени конкретни мотиви е приел че не е доказано осъществяването на доставките по тези фактури, тъй като липсват документи, удостоверяващи реалност.Цитирани са правни норми на ЗДДС и практика на ВАС от 2012г.

По делото пред първоинстанционният съд са представени доказателства-Договори между ревизираното лице и доставчиците на спорните доставки, доказателства за предаване на фактурираните стоки с приемо-предавателни протоколи.Представени са актове обр. 19, от които може да се установи точния вид, количество на извършените СМР, както и количеството на вложени строителни материали.Представени са и доказателства за доставките на канцеларски материали и авторемонтни услуги.Налице са две експертизи, които не са обсъдени от първоинстанционния съд.Съгласно същите доставките са осъществени.Налице са приемо-предавателни протоколи, в които също са посочени по вид и количество извършените СМР.

В хода на ревизията видно от РА и РД основните възражения за отказ от право на приспадане на данъчен кредит са липса на кадрова обезпеченост при доставчиците.

По делото и административната преписка са представени доказателства-договори, ППП, Актове обр. 19. Всички тези документи в своята съвкупност удостоверяват извършване на облагаеми доставки.

След като е доказано осъществяването на доставките и използването на стоките във връзка с осъществените от получателя следващи облагаеми доставки на услуги, в изпълнението на които те са вложени, правото на приспадане не може да бъде отказано/виж в този смисъл т. ЗЗ от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник/. То следва да се откаже, ако са предоставени данни от страна на приходната администрация за злоупотреба с правото на приспадане, осъществена от самия получател или от неговия доставчик/предходен доставчик по веригата/, за която той е знаел или е бил длъжен да знае /т. 38 и т. 40 от цитираното по-горе решение на СЕС/. Такива доказателства по делото не са представени.Не са налице твърдения в тоз смисъл и в хода на ревизионното производството.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1, чл. 215, т. 3 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1866 от 28.08.2018 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 88/2018 г., и В. Н. П.:

ОТМЕНЯ РА № Р-16002417000871-091-001/28.09.2017г., на органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 733 от 19.12.2017г. на директора на Д“ОДОП“-Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Индустриал партс“ООД, ЕИК 123544268 разноски в размер на 13 138, 31лв. Решението не подлежи на обжалвне.