Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Р.С от гр. К., кмет на кметство Калофер, против решение №5427/ 19.09.2017 г. по адм. д.№5556/ 2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Стоянов срещу решение №РС-222-16-029/ 27.04.2017 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), преименувана на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, съгласно §6 ПЗР на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), обн. ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е съобразил относимите към спора факти и обстоятелства, не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен и необоснован извод за законосъобразност на решението на Комисията. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора.

О. К за предотвратяване и установяване конфликт на интереси не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че през 2016г. Р.С, в качеството си на кмет на К. К, е назначил лицето Л.Б - брат на съпругата му, на длъжността „старши специалист - финансови дейности” в К. К, което назначение е при режим на заместване на титуляра на длъжността, поради отпуск по майчинство. Със заявление № ФСД-281 от 23.08.2016г. Л.Б е поискал да бъде назначен в кметството на вакантната длъжност по заместване. Кметът е сключил с него срочен договор №1/29.08.2016г. - до завръщане на титуляра....