Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на В. В. Д. и М. В. Д. от с. Баня - малолетни, действащи чрез своята майка и законен представител – И. П. А., срещу решение № 2533 от 05.12.2017 г. по в. гр. д. № 4074 по описа за 2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 1003/04.03.2015 г. по гр. д.№ 505/2012 г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Д. – В. Д. 2008 ЕООД, гр. Банско /понастоящем с наименование ДВД – ШЕПЪРД ЕООД/ и АДАМАНТ 70 ЕООД, гр. Банско иск за прогласяване недействителността по отношение на ищците на договор за замяна на недвижими имоти, извършен между ответниците с нот. акт № 133, т.ІІ, рег.№ 2728, дело № 272/2012 г. по описа на нотариус М. К., поради неустановяване на изискуемите материалноправни предпоставки на иска по чл. 135 ЗЗД.

В касационната жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и явно несправедливо, постановено при наличието на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания за порочност на атакувания съдебен акт. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по същество, с което предявеният иск по чл. 135 ЗЗД да бъде уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /в предишната редакция на нормата, до изменението й със ЗИДГПК, ДВ бр. 86/2017 г./.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник, са подали два идентични писмени отговора. В тях поддържат, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в представеното от касаторите изложение, в нарушение на изискванията на закона, не са формулирани никакви правни въпроси.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускане на обжалваното решение до касационна проверка.

Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, в задължение на касатора е вменено посочването на правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващата правораздавателна воля на съда, довела до обжалвания краен резултат. Рамките, в които ВКС е длъжен да проведе производство по селекция на жалбите, се определят именно от формулирания правен въпрос, като общо основание за достъп до касация. Извън правомощията на ВКС е извеждането на правния въпрос от твърденията и оплакванията в жалбата. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.

В случая в представеното по делото изложение на основанията за достъп до касация не е формулиран правен въпрос, по който ВКС да се произнесе. Изложени са единствено доводи за неправилност на въззивното решение, повтарящи вече съдържащите се в касационната жалба. С оглед горното и доколкото обжалваното решение не страда от пороци, за които касационният съд е длъжен да следи служебно, искането за допускане на касационно обжалване подлежи на отхвърляне. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2533 от 05.12.2017 г. по в. гр. д. № 4074/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: