3№ 50022/25.11.2024 г.

гр. София, 21.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ : В. Р.

З. Р.

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 791 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 12390 от 25.11.2020г. по гр. д. № 4645/2019 г., с което Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав потвърждава решение № 5459/18.07.2019г., постановено по гр. д. № 10045/2018г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, с което са уважени предявените от В. В. И. и С. П. И. против „С.Г.Груп“ ООД при условията на активно субективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Решението се обжалва от „С.Г.Груп“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: „Текла ли е погасителна давност в изпълнителния процес до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“; „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“; „Както и дали погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Касаторът счита, че въпросите, включени в предмета на обжалване, отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно. Претендира разноските по делото.

Ответниците по касация В. В. И. и С. П. И. не са подали отговор на касационната жалба.

За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първостепенния съд, като е препратил към тях. Приел е, че на 01.10.2007г. е бил издаден, на основание чл. 237 ГПК – 1952г. /отм./, изпълнителен лист по гр. д. №19302А/2007г. по описа на СРС, 69 състав, по силата на който В. В. И. и С. П. И. са били осъдени да заплатят солидарно на „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД посочените в изпълнителния лист суми. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.03.2018г., „Ти Би Ай Лизинг“ като цедент е прехвърлил на „С.Г.Груп“ ООД като цесионер своите вземания по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 19392А/2007г., като от приложените два броя уведомления е прието, че длъжниците са били уведомени за извършеното прехвърляне. Съдът е приел, че по изпълнителния лист от 01.10.2007г. е било образувано изп. д. № 798 от 2007г. по описа на ЧСИ Н. М.. Съдът е приел, че последното предприето валидно изпълнително действие е било инициирано на 15.09.2011г., поради което е направил извод, че изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право на 15.09.2013г. Посочил е, че от последното изпълнително действие е започнала да тече погасителна давност, която е три годишна, тъй като става въпрос за издадено извънсъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./, което се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Поради това е направил извод, че считано от 15.09.2011г. е започнала да тече три годишната погасителна давност, която е изтекла на 15.09.2014г. Посочил е, че по делото няма данни в този срок да са били налице основания за спиране, респ. прекъсване на този давностен срок. Допълнил е, че новото изпълнително производство е било образувано едва на 02.04.2018г. – т. е. около три години след погасяването по давност на вземанията, основани на процесния по делото изпълнителен лист. В заключение е приел за основателни предявените отрицателни установителни искове, че длъжниците не дължат на взискателя посочените суми.

Въззивният съд е заключил, че за изпълнителни дела прекратени към 26.06.2015г. срокът на новата давност по чл. 117, ал.1 ЗЗД следва да се брои от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.

С определение № 50131 от 27.04.2023г. състав на ВКС, ГК, Четвърто отделение прие, че при тези мотиви повдигнатият въпрос обуславя решението, включен е във въпрос № 3 по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и спря производството по настоящото дело. С т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Привременната пречка отпадна и производството следва се възобнови.

С разясненията в мотивите към т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. и в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС се прие, че за изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. за принудително събиране на вземания, погасителна давност не е текла и започва да тече от 26.06.2015 г., но само когато към тази дата изпълнителното дело е висящо. Когато изпълнителното дело е прекратено преди това, преустановява се ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, приет с нормативното тълкуване с ППл ВС № 3/1980 г. В такъв случай новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на прекратяването.

Настоящият състав намира, че в противоречие с тези разяснения въззивният съд е приел, че погасителната давност е започнала да тече от 15.09.2011г., като за извода е без значение дали и кога се е осъществило основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по изпълнителното дело образувано през 2008г. По повдигнатия въпрос са налице общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 12390 от 25.11.2020г. по гр. д. № 4645/2019 г., постановено от Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 784.04 лв.

При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.